Рецитала на висналия труп...

[tuik]

  Vivas et morbi - exitus letalis*... Пожелавам ти живот и здраве до следващата ни среща Атанасе. Атанас - знаеш ли името ти означава безсмъртен, никой не може да те убие, но ти ще умреш, ще умреш под собствената си тежест... Ито в единствения щастлив момент от живота си.
  Какви думи, какъв сън, какво пророчество. Да това бе просто сън, сънувах смъртта си. Тя е прекрасно безлико момиче, със суйчар... под чиято качулка, вместо лице ми се усмихва   бяла, бледо призначна светлина. Божествените и гърди ритмично повдигат грубата материя на черния суйчар... Смъртта диша... В ръцете си тя държи отворено ковчеже с копринена връвчица**, подарък за мен.
  Животът върви бавно и скучно като конвейрна линия, като ритъма на сърцето: всмукване-изтласкване; всмукване-изтласкване;всмукване-изтласкване... Нещата се повтарят през даден интервал от време... и добре че има аварии... производствени, любовни, човешки трагедии, който да нарушат ритъма... от който да ни заболи, за да усетим, че сме живи...
  Е, моята поточна линия спря. Сърцето ми замлъкна завинаги. Не издържа на налягането, създадено от собствените му тласъци...
  Как умрях ли...? Както ми предрече смъртта ми... под силата на собствената ми тежест. Собствената ми тежест затегна примката около моя врат... Обесих се... Усетих как севъзбудих сексуално***, тежка черна завеса се спусна пред очите ми... Бях щастлив!!!
  Усетих как малки пръсчета разрошват косата ми. Черната завеса се отдалечи и се оформи в суйчара на моята безлика приятелка... Смъртта...
  Бледата светлина под качулката започна да се оформя в до болка познато лице... Лицето на любимата жена... Уплаших се... Запитах се "Нима съм жив, нима отселях!!?". Лицето на смъртта бързо загуби форма, светлината му нежно ме успокой, "Не, ти си мъртъв, не се плаши, не исках да те разстройвам", с тези думи смъртта се усмихна, не виждам устните й, но зная че се усмихва. Поисках да се огледам... но как се оглежда човек, който се е обесил..? Вятъра погали увисналия ми труп, завъртя го нежно и аз видях трупчето, на което прекарах последните моменти от живота си...
  "Хайде да тръгваме" ми каза смъртта... "Но как" помислих си през смях "нали съм вързан с въже през шията...". Тя постави длан пред очите ми и промълви: "Ти си свободен, винаги си бил свободен...". Когато си свали ръката, аз я бях прегърнал през рамо, а тя мен през кръста... като влюбена двойка... И наистина аз се влюбих в нея и осъзнавах, че и тя ме обича... Трябва да й го кажа. Обръщам погледа си към несъществуващото й лице... Тя заговори първа... "Не казвай нищо, не разваляй магията, сега сме само аз и ти, няма нищо друго, не споменавай нищо друго... само аз и ти... аз и ти...аз и ти...". Разбрах я... отвърнах "Добре..."

*Vivas et morbi - exitus letalis -- Животът е болест - изхода смъртен (латински)
**Ковчеже с копринена връвчица -- в зората на османската империя такъв подарък е бил синоним на заповед за самоубииство чрез обесване... ако не бъде изпълнена заповедта човекът е бил набиван на кол или разчекван от четири коня...
***Възбудих сексуално -- доказан факт - при обесване всички трупове са били с ерекция, а някой дори с еякулация...

[Angel Soul]

Впечатляващо! Макар че когато чета подобни неща винаги се питам доколко шокиращите подробности служат на фабулата и доколко са сложени заради самите себе си и въздействието, което оказват. [mhmm]

За мен есенцията беше събрана в последния абзац ... но пък не претендирам, че съм разбрала автора, би било идиотско.  [namigG]

[tuik]

Знаеш ли, на това нещо мястото му не е тук на това, мястото му е в гората, в театъра, някъде къдедо да се покаже, а не да се разкаже... много ми е трудно да разкажа нещо което аз виждам по даден начин с всеки жест и мимика, с всяка интонация на гласа... на това мястото не му е тук, знам...
Да си призная и аз не мога да се разбера, като го чета... и бих искал да го видя, но няма как...

[Angel Soul]

Разбирам какво имаш предвид, tuik . Понякога и аз съм имала желанието ако има начин да изразя нещо с поредица от картини, а не със стих или проза. Някои неща наистина се предават трудно с думи. Думите разчитат на асоциациите, които предизвикват в ума на възприемащия, но тези асоциации не винаги съвпадат с авторовите.

[PurpleANGEL]

Аз не съм съгласен много с любовта на смъртта към човека...
Ако разглеждаме смъртта като разум, то по-точна асоциация би била смъртта да гледа на човека като на зеленчук, т.е. засажда го на земята, отглежда си го докато узрее, след което просто го откъсва и го изяжда...  [confused]

[tuik]

Интересен коментар  PurpleANGEL, но всеки знае, че смъртта е индивидуална, защо тогава тя трябва да гледа на човека като зеленчук, нали той е единствената й жертва, нали освен това човек умира само веднъж..., а относно "любовта"...

Тя заговори първа... "Не казвай нищо, не разваляй магията, сега сме само аз и ти, няма нищо друго, не споменавай нищо друго... само аз и ти... аз и ти...аз и ти..."

По добре да не се споменава...

[Dalechen]

Трябва да обичаме и възхваляваме Живота, а не Смъртта

[tuik]

 Dalechen, извинявай... ще бъда малко рязък..., но кой казва какво трябва да се възхвалява... нима човек не е свободен да казва това което го вълнува?

Не се обиждай, но мразя някой да ми казва какво трябва и какво не...

Освен това аз не правя каквото трябва за да става каквото си ще... аз правя каквото си искам за да става каквото трябва...  повярвай ми става...

[Dalechen]

А безплатно ли е или е платено, но можеш да си го позволиш ? [lol]

[tuik]

Защо задаваш, риторични въпроси..? Ще ти отговоря с друг такъв... Приятелството платено ли е?

[Dalechen]

Аз също ВИНАГИ правя каквото си поискам :)
Много често безплатните неща излизат най-скъпо (казвам го от личен опит  [confused]),
а от всички безплатни неща най-скъпо излиза доверието :)
приятен ден :)

[finiv]

tuik много е хубаво. С един прочит наистина едва ли някой би го разбрал. Много често се убеждавам, че когато човек пише, той казва неща, които самият не подозира, че чувства и мисли. Аз лично в писането опознавам себе си. За мен човекът не е едно.Той е разделен на две живи части - не бих ги назовала по име като душа и тяло(разум), защото не мисля, че бих била коректна.Човешкото е нещо наистина мистично и определено неразгадаемо. Винаги ми е ставало много смешно, когато някой каже "аз те разбирам", защото при положение, че аз самата не се разбирам как той би ме разбрал???Та относно дали разбирам какво си написал - не го разбирам, а го приемам така, както моето съзнание го вижда:)Харесва ми!

[tuik]

finiv, Благодаря за положителната оценка. Радвам се, че си погледнала през мойте очи... наистина много малко хора го правят... не знам защо така може би просто страх. Благодаря отново... :)

[finiv]

 :)Пак заповядай:)