Любовта - това, което не си призмаваме за нея

[Don_NUTSO]

Не помня от къде съм го взел този материал ...


С кого се чувстваш наистина удобно и спокойно?
Ти се чувстваш удобно с някой, който не постава под въпрос твоята любов, някой, който го взема за даденост, че ти ги обичаш. Ако някой се съмнява в любовта ти, ти постоянно трябва да я доказваш, това се превърща в тежко бреме за теб. Когато някой се съмнява в любовта ти, те започват да те поставят под съмнение и да изискват обяснение за всички твои действия. Да обясняваш всичко е бреме. Твоята природа е да отхвърляш бремето, затова когато твоята любов е поставена под въпрос, ти не се чувстваш комфортно.
Когато поставяш под съмнение причината за едно действие, ти търсиш справедливост за себе си и създаваш разстояние. Цялото твое намерение е да се приближиш, но като търсиш справедливост ти създаваш разстояние. Когато някой търси обяснение, те говорят от чувство на "аз върша" и налагат това "аз върша" върху теб. Това носи неприятност.
Ако някой е просто там с теб, част от теб, те не се съмняват в теб. Те са като твоята ръка. Има е пълно разбиране и въпроси не се появяват. Нито изисквай обяснение, нито давай обяснение.
Ти си свидетел на всички действия. Ти си толкова отдалечен от твоите собствени действия колкото си от нечии други действия. Ти си вечният свидетел.

Само някой, който се е отрекъл, може да обича истински. До степента, до която си се отрекъл, до тази степен ти ще имаш възможността да обичаш. Често хората мислят онези, които са се отрекли, не могат да обичат, а онези, които обичат, не могат да се отрекат. Това е защото, онези, които са се отрекли и избягали от света, не изгледат потопени в любов, а онези така наречени любовници са с чувство на притежание и на липса.
Истинската любов не е притежателна; тя носи свобода, а отричането не е нищо освен свобода. Само в свобода може напълно да процъфти любовта. Когато си влюбен ти казваш: "Аз не искам нищо; аз просто искам това." Отичане е: "Аз не искам нищо. Аз съм свободен." В любов няма други нужди. Отричането е да нямаш нямаш нужди. Любов и отричане, въпреки че изглеждат да бъдат противоположни, са двете страни на една и съща монета.
Само отричането може да поддържа любовта и радостта. Без отричане любовта се превръща в страданеие, притежателност, ревност и гняв. Отричането носи задоволство, а задоволството поддържа любовта. Без отричане човек става недоволен, разочарован, тъжен, страхлив, подозрителен, аналитичен. И цялата сапунена опера започва.
Хората, които са се отрекли и избягали от света, са избягали от живота разочаровани и отчаяни. Истинското отричане е породено от знание и мъдрост - знание за живота на бакграунда на времето и пространството и в контекста на тази възвишена вселена.

Любовта е твоята природа. В процеса на изразяването и, ти често си впримчен в предмета. Това става, когато погледът е захванат отвън. За да се върнеш към твоята природа, ти се нуждаеш от прозрение.
Болката е първото прозрение. Тя те отнема от предмета и те обръща към твоето тяло и ум.
Енергията е второто прозрение. Лъч от енергия те връща обратно към Себе си.
Божествена любов е третото прозрение. Едно зърване на божествената любов те прави пълен и надвива всички относителни удоволствия.
Транс е четвъртото прозрение. Повдигане на съзнанието и частитчно съзнание на физичиската реалност около теб е транс. Това те връща към твоята природа.
Осъзнаване на недвойственото съществуване - че всичко е направено от едно и само едно - е петето прозрение.

Когато си влюбен ти съживяваш един предмет. Когато обичаш един предмет, той оживява.
За децата всяко нещо е олицетворено. Децата вземат всеки предмет и го правят изцяло олицетворен. Дори един камък има лице; дори слънцето се смее. Когато приложиш чувство към него, всичко сътворено става олицетворено. Когато премахнеш чувството, дори хората стават предмети. Насилие е премахване на чувството. Как може един човек да убие друго човешко същество? Насилие се случва само тогава, когато някой не вижда другия човек като едно човешко същество; те ги виждат като предмет. Но дори един камък привлича почит, когато стане олицетворен.
При военното обучение войниците са обучени да виждат хората като смъртни врагове, идващи към тях, които е нужно да бъдат убити. Но в един храм дори един камък е възвишен до нивото на духа.
Неолицетвореното не може да привлече почит. Повечето хора виждат Бог като неолицетворен и затова те не прогресират. Когато казваме, че нещо не е истинско, тогава то е неолицетворено. Когато ние олицетворим едно нещо, ние го правим реално. Тогава какво е реалноста? Ти си реалността. Ти не си твоите мисли; ти не си твоите емоции нито твоите действия. Ти дори не си просто една личност - ти си реалността.

Има три типа любов: любов, която произлза от чар, любов, която произлиза от удобство, и Божествена любов.
Любовта, която произлиза от чар не трае дълго. Тя произлиза от непознатост или от привличане. При тази любов ти губиш привличането бързо, и скуката изгрява, като повечето сватби по любов. Тази любов може да намалее и донесе страх със себе си, непредвидимост, несигурност и тъга.
Любовта, която произлиза от удобство и познатост, расте. Вие се чувствате по-удобно с един стар приятел, който ви е познат, отколкото с един нов човек. Но тази любов няма тръпка, няма ентусиазъм, няма радост или жар в нея.
Божествената любов надминава всяка друга любов. божествената любов е винаги нова и колкото по близо достигаш, толкова повече чар и дълбочина изживяваш. Божествената любов носи удобство, познатост и ентусиазъм. Никога няма скука и тя те поддържа буден и съзнателен.
Светската любов може да бъде като един океан, но все пак един океан има дъно. Божествената любов е като небето - безкрайна, безгранична. От дъното на океан, извиси се към обширното небе.

[ToMaS]

Евала ти правя за това! Много е хубаво!  [hip hip ura]

[Angel Soul]

Това ужасно много ми прилича беседите на Петър Дънов, но като че ли е вземато оттук оттам и се губи връзката между отделните подтеми (както е в повечето от издадените беседи на Учителя)...

Като един филосовси трактат за любовта е... и като всеки такъв, е много дискусионен [намиг]

[boginqta_]

много е хубаво наистина

[crystal]

Мисля, че съм чела подобен материал в един сайт за самоусъвършенстване, но не тва е най-важното. Тук се казват много неща, с които принципно искам да се съглася, но ако погледна реално на живота, май не съм успявала никога да ги постигна...
Не мислите ли, че човек трябва да узрее, за да стигне примерно до фаза "Отричане", да я наречем просто фаза, макар че едва ли е правилно.
Аз гледам на това като на етап от живота ни.
Ние преминаваме през различни емоции, с различни хора и всеки обичаме по различен начин, друг път, дали защото сме били наранявани, просто неси позволяваме да обичаме. Друг път, дали ще бъдем наранени или не, е последното нещо, за което мислим.
Не знам защо с всеки е различно. С един се пазим, с друг се раздаваме до последна крайност!
Отричането.... това мевпечатли в тази статия, аз, себе си ще призная че съм била близо до него. Сега, след време, разбирам само колко красиво е било, и в същото време, макар намоменти да се усещам глупачка, че съм го правила, пак бих го направила. Въпросът е, с кой човек бих го направила?

[Dalechen]

Извинявам се , но тези мисли за любовта ги намирам за мазохистични глупости.
Лщбов е двама души да се обичат , а не да се отричат.

[crystal]

Извинявам се , но тези мисли за любовта ги намирам за мазохистични глупости.
Лщбов е двама души да се обичат , а не да се отричат.

ами не са глупости, още по-малкомазохистични и това, че не ги разбираш говори само това, че не си вникнал н същината та статията  :p :)

[Dalechen]

Заради тази статия се скарах яко с 1 човек (и то кой) преди половин година.
Достатъчно добре съм вникнал. И съм се убедил от личен опит , че жените ги тегли мазохизма. мен обаче - не.

[crystal]

"Истинската любов не е притежателна; тя носи свобода, а отричането не е нищо освен свобода. Само в свобода може напълно да процъфти любовта. Когато си влюбен ти казваш: "Аз не искам нищо; аз просто искам това." Отичане е: "Аз не искам нищо. Аз съм свободен"

[Don_NUTSO]

 :p

[Diablos]

На мен пък последният абзац не ми допадна особено.

Ако любовта, която се зароди, е "от чар", както пише там, нали впоследствие, ако действително е любов, ще има взаимност, ще има опознаване и ще се превърне в "любов от удобство", само че ще я е имало първоначалната "тръпка" и стига да поискат и двамата души, ще могат да я възродят?

Ако пък се започне от "любов по удобство", нима началото на връзката няма да е един цял нов свят, изпълнен с емоции, които не са изпитвали досега и които неминуемо ще носят "тръпка" със себе си, което ще е много подобно на "любов от чар"?

Няма 50 подвида любов.