аз не мога да обичам

[ilusia]

Идваш бавно във съня ми,
Кой си ти?
Следвам бавно твойте стъпки,
и въврвя във тишината...
Умирам и се раждам в твоя поглед.
Кой си ти?
Кой ти дава правото да ме обичаш?
Кой ти дава право да ме искаш във нощта?
Аз не мога да обичам, това е моята съдба;
аз не мога и не искам, въври си ще те нараня!
Във косите огън имам
и по бледото лице кръв се стича...
Детският ми поглед е измама!
Аз съм нощната кралица с ледено лице
и макар да искам, аз немога да обичам!
Бавно идваш във съня ми
и умираш от моите думи,
бавно тръгваш от съня ми,
аз немога да те върна с моите прокълнати думи.
И макар да искам, аз немога да обичам!
По-добре върви си, не искам сега да те обричам!

[Gentiana]

Ти можеш да обичаш. Замълчи.
Аз устните ти ще затворя със целувка.
Студено ти е. В мене се сгуши.
Прегръщай ме, без никаква преструвка.
Съдбата ти е с мен да бъдеш ти,
да ме обичаш страстно, лудо , диво.
В очите ми до дъно потъни,
да споделиме чувството красиво.
[намиг]
Хубаво е ...Но я, по - добре си сложи розовите очила и гледай по- ведро на живота. Той е прекрасно чудо! [smile2]

[ANAKONDA]

Не можела да обича
А този стих, израз на какво е?  [smile2]

Супер е Съни, бравос!  :)

[DEVIL_IN_HEAVEN]

На твойта обич името незнайно
красиво е, макар да те боли...
Любов без болката е нереална.
Сърцето си за истината отвори!...

Да имаш обич, не е лесно,
но не по-малко е да я дариш...
Пред себе си оставай честна
и всяка трудност ти ще победиш!

[ilusia]

Исках да обичам,
желаех го от все сърце.
Слана попари милото ми детско лице.
Вярвах в любовта и във жиовта,
вярвах, но дойде порока
и той показа ми пътя трънлив...
И пред себе си честна бях,
и накрая сили събрах,
и на вас, мои най-близки,
аз казах...
Любовта е илюзия!

[DeTe_Ha_Xaoca]

Вярвах....
вярвай още любовта е жива!
Нея не я плаши ни порока,
ни нощта, ни бурята дори!
Илюзия е казваш,
а не е ли илюзия целия ни свят?
Вярвай, тя ще дойде отново
и ще ти върне блясъка в очите,
и на душата ти мечтите!

[Gentiana]

илюзията е красиво цвете,
направено от целофан,
а любовта реалност, дето
те прави някак си пиян.
Порокът идва, отминава,
ако не му се поддадеш
и даже спомен не остава.
Ти втори шанс ще си дадеш.
[намиг]

[ilusia]

мили мои пркрасни сте благодаря ви  [bear] [I love you]

[DeTe_Ha_Xaoca]

Втори шанс на всекиго се дава
на най-лошият човек дори
за това открий и себе си
и любовта далече от мъглата
стелеща се над града забравил
сам какво е обич и раздяла

[ilusia]

не толкова поетично ще ви кажа какво съм аз
аз съм един кретен които тъпо и упорито блъска по заключените врати по врати които знае че никога няма да се отключат а открехнатите не иска да отври и бяга през глава от тях и ако някога случаино някоия залостеа врата се отври аз пак ще избягам аз рискувам на сигурно аз търся любов там където знам че никога няма да я получа и съм щаслива с това......

[Gentiana]

Заключена врата? Отворена?
Коя от тях да избереш?!
Стоиш на прага ококорена,
готова всичко да дадеш...
Защо ли винаги избираме
вратата с грозен катинар,
която все си е затворена?
Без ключ,без стар,добър вратар.
Избираме я и все чакаме
да се отвори...Ама -не!
Остава си така заключена
като студено, зло сърце.
А другата сияе в розово,
отворена като дете,
като усмивчица мимозена,
като предутринно небе.
Но ние бягаме панически
от тази нежна светлина...
Нещастници, пак мъченически
назад се връщаме в нощта.
Е, кой виновен ни е, питам се,
че вечно глупаво грешим?!
Във мислите си май оплетох се,
сънят избяга яко дим.

[Dalechen]

Важни са единствено вратите , които искаме да отворим.

[ilusia]

Важни са единствено вратите , които искаме да отворим.

нима звучи лесно но как да разберем кои врати искаме да отвриме когато те са здраво заключени? Незнаеме какво има зад тях може да ни хареса касата на вратата но ако зад златната брава има кенеф?  [shame]

[solitude]

 [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu]