Вода и огън

Started by Gentiana, October 15, 2005, 17:39:01 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Durzost

гранит, зелено-черен,
с златиста жила,
студен,но вечно верен,
и на могила,
красив, и тъжно-строг,
студена зима,
олтар на своят бог,
и на любима...
Човек може да живее без храна един месец, без вода един ден, без въздух една минута, а без акъл цял живот.

Dalechen

Аз съм Огънят , скрит в пещерата
на своето тихо измамно мълчание
Аз съм Пожарът , който ще лумне
когато дойде мигът на безумие

Аз съм Водата , която дълбае
камъка леден със мрачна решимост
Аз съм Стрелата , която намира
своята цел - напразно се пазиш

Аз съм Вихър от тайни копнежи
С мен полети , или скрий се страхливо
Един човек може да бъде безкрайно добър и безкрайно лош.
Зависи коя струна са докоснали в душата му.

Моите стихове:
https://forum.stih4e.bg/index.php/topic,21107.0.html

snejanka_91

Мога да бъда бъда всичко в любовта.
Мога да бъда
и водата
и огъня
и вятъра
и земята.

Мога да те удавя в морето
да бъда цунамито което ще те връхлети
което ще удави чувствата ти към нея
ще ги разбие като коръб в бурно море,
ще ги отнесе като вълна пясъчинка,
всичко ще бъде толкова разбито между вас,
че дори Господ няма да мойе да ви събере.
Защото вече мен ще обичаш ти,
цунамито преобърнало живота ти.

Мога да бъда и огъня в душата ти,
който ще те топли докато спиш до нея.
Ти ще се дърпаш от неините целувки
защото те ще те парят като въглени.
Ще копнееш за мен за пламъка
който те изпепелява всяка вечер
от както ме видя.
Ще лежиш в жарта
с надежда и тя така да те гори,
както аз с целувките си с милувките си.

Мога да бъда и вятъра,
кото ще отвее всеки копнеж по нея
всяка капка любов ще бъде изкопчена
от сърцето ти от тайфуна в мен
след мен няма да помниш дори името и.
Аз ще бъда летния бриз в топлите летни дни
ще отвея грижите ти и ще довея за теб
само любоб.

Мога да бъда и земята за теб,
земята под краката ти,
ще бъда упората ти,
ще съм най- сигурното нещо в живота ти,
а нея,
нея ще погреба дълбоко
там под мен
в краката ми ще бъде тя.
Ти ще си ми благодарен за това
,че те крепя в болката по нея,
после ще погреба и болката ти с нея,
и пак ще си само с мен.

snejanka_91

извинявам се за грешките,те са печатни.Просто се връщам от чужбина и не мога да се оправвям с клавиатурата.Просто съм изгубила форма.Много се извинявам!!!Дано само да ми разберете.

`Fallen_Angel`

О, това мн ми хареса ... върна ми една отдавна забравена злобна усмивчица ... но богините явно могат всичко  :>
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

Gentiana

пак си изровила нещо , а  [lol] [lol] [lol]
Ех, ангеле, не могат всичко, за съжаление...
Не могат да връщат времето , нито да карат камъните да цъфтят  [confused] [evil]
Усмихвай се, но ... нека да не е злобно  :p
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

tonnny_bg

Айде въздухът да се намеси
и да отвее мислите ви надалеч
ще чуете тиха песен
и вопъл отдалеч.
Аз съм въздуха
като вятър минавам,
като буря отнасям
хвани ме ,задръж ме
успееш ли ,щастлив ще си !
[kiss2] [flowers]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

navajo

 [bravisimo] и от мен...

Gentiana

много се радвам да те видя отново тук , душа на вятър  :)
Къде се губи толкова дълго?
Може би ще споделиш с нас нещо ново от твоя поетичен свят  [mhmm] [a taka]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

navajo

...и аз се радвам, че сте още тук и...сега... :)