Когато настъпва нощта-от Наталия Петрова

[Gentiana]

Това са едни руски писма, които прочетох в едно руско списание и понеже ми харесаха, ще се опитам да ви ги преведа...

Когато настъпва нощта...

Посвещава се на всички обичащи.

Първо писмо

Когато настъпва нощта, аз изключвам светлината и отварям щорите. Котката,прилична на египетска статуетка, ме хипнотизира с погледа на своите очи като метличини. Навярно се бои, че ще се разтворя във въздуха и няма да и се отдаде да се гмурне в топлата постелка.Телефонът ми е под ръка. Мълчи. Ти няма да позвъниш.Аз знам това.И въпреки това,  седя на перваза на прозореца , гледам звездите и мечтая, че ще се раздаде звън и ти ще кажеш : " Идвам".Някой сигнализира от двора. Ти никога не си свиркал от там. Аз сама те викам и сама те прогонвам.А след това седя на перваза и гледам в небето.
Град
- Тат,как мислиш, бихме ли могли да живеем заедно?
"Аз така искам това и така се боя от него.",-бих искала да ти кажа. Боя се, че ако живеем постоянно заедно, ще умре нещо вътре в нас. ти ще се докосваш до мен без трепет, а аз няма да почувствам тока, надигащ се по гръбначния стълб и тежестта в коленете. И ние няма да се забравяме, умирайки и възкръсвайки отново, и отново.И ще настъпи утрото на "новия ден".
То ще мирише на пелмени или тостове със сирене, а вечер ще мирише не на свещи, а на пържен лук.Ти ще се ядосваш-къде съм дянала любимата ти вратовръзка, защо любимата ти риза още не е изгладена, и защо котката цапа край своето корито,и защо детето шляпа босо по кухнята и до сега не е нахранено, и още много-много такива "и..."-"радости на семейния живот", от които ти ще се скриваш при своите приятели или при любовницата(ха-ха),която в момента се явявам аз.И  ако бъда твоя жена, след всички тези " радости ", боя се че няма да мога да обичам твоите ръце и очи така, както ги обичам сега.И ето тогава аз ще те загубя завинаги.

следва продължение....

[Gentiana]

Писмо второ

Любими!
В мен се засели щастието. Аз искам то да живее и да расте в мен. Аз след това непременно ще ти кажа за това. Много съм щастлива!

Писмо трето

Реалността стана абсурд.Навярно аз действително съм фантазьор и строител на "розови замъци".За пореден път повярвах в мечтата.Това е само мечта, която няма място в реалния живот.Няма в този живот нито любов, нито взаимно разбиране.Има пари, секс и работа.Има я моята растяща дъщеря, на която засега, аз още съм нужна.А също има го моето още неродено дете. Аз не мога повече да се преструвам, че ми е добре сама- на мен сама ми е зле. Аз искам край мен да е човек, на когото бих могла да отдам своята топлина и грижа, и редом с когото бих била спокойна. И моля ти се , не ми напомняй за себе си.

.........................

[Angel Soul]

Понякога и аз се чувствам така. Добре, че винаги е за кратко и розовите замъци с приказните кули пак си намират място в мечтите :)

Поздрав за превода, Gentiana!

[Gentiana]

Писмата са общо 7, но не знам дали да превеждам другите. Май не са ви интересни [cry]...

[Angel Soul]

Преведи ги! Те са малко попораснали деца [намиг]

[Gentiana]

Добре, нощес, като остана насаме със себе си, ще ги преведа [намиг]

[Gentiana]

Писмо четвърто

Защо секс? Защото това е най-простия начин да изразиш чувствата си, без да ги оскверняваш с думи.
Нощ
ти ми казваше, че ме обичаш, но ние така и не нарекохме това, което ставаше между нас любов, може би защото и двамата се досещахме, че изказвайки това с думи, ще го убием ?
Знаеш ли, аз днес се молих. Благодарих на Бога за Неговия Дар за мен и молих опрощение за своето безсилие, че не можах да съхраня този Дар- той се оказа, твърде тежък за мен.
А после  помислих: "Защо съм длъжна да моля опрощение за това, за което не са ми стигнали силите да съхраня? И защо се наказвам и разпъвам на кръст за това,което нямах сили да удържа? "
А нужно ли е , и възможно ли е въобще да се опази Дарът? Дарът-това е просто подарък: вземете, хора, аз нищо не искам в замяна.Дарът е безкористен.Значи това не е било Дар, а изпитание, и аз не го издържах. Получава се някаква липса на късмет.Адам и Ева, като неблагодарници, Господ ги изгонил от Едем(каква дума само-"не-благо-дар-ни",не на "благо", явно е този Дар). И създали те хорския род, не от благодарност, между впрочем, а за наказание, че са вкусили забранения плод. Ех, не ви се е седяло праотци в райската градина-към ябълката сте се протегнали.Ами няма какво за любов да мислите! Вървете по света и живейте както можете, мислейки за хляба насъщен, за това как децата да нахраните, на ум и разум да ги научите, а Любовта и нейно величество Истината оставете на Бога.Богу- Богуво, Кесарево  на Кесаря.
Благодаря ти, Господи!

[Angel Soul]

Писмо четвърто


Ти ми казваше, че ме обичаш, но ние така и не нарекохме това, което ставаше между нас любов, може би защото и двамата се досещахме, че изказвайки това с думи, ще го убием ?
color]

Понякога наистина наричайки чувствата с имена, сякаш ги затваряме в някакви граници и представи... За някои неща е по-добре да не се говори... магията се разваля.

[Gentiana]

Много си права...Разваля се...направо отива по дяволите...

[Don_NUTSO]

 :arrow: