любовта...

[...::Mag1::...]

Любовта е като вятъра! Не можем да я видим, но можем да я усетим ....

какво мислите вие по този въпрос... можем ли да видим любовта ?! можем ли да я усетим ...
мисля, че няма такава тема, но ако има съжалявам  :p

[me4tatelka]

Аз виждам любовта ... всеки път когато погледна приятеля ми [inlovee]
виждам я в очите му ... :) в усмивката му ... :)
усещам я когато ме прегръща .... :) когато ми говори ... :)

всеки влюбен вижда любовта.... в любимото си същество [inlovee]
         :)  :)  :)

[Lizi]

Дам и аз като Зи,мисля,че любовта се вижда с всеки поглед отправен към любимия човек.Друг е въпросът,че сърдечното усещане е много по-слино от зрителното :) Но можем да кажем,че любовта е като вятъра идва ненадейно и може да си отиде също толкова ненадейно :)

[Unforgotten`feeling`f]

Много ми харесва тази тема...  :) Мисля,че в тази мисъл става въпрос за това,че любовта не се вижда с очите..а с душата.тава въпрос за това,че ти можеш да криеш любовта си към някого,да не я показваш,човекът да е далеко от теб,да е мъртъв дори,но любовта е жива...Тя е до теб,държи те нежно за ръка и можеш да я видиш само ако затвориш очите си и се отпуснеш в сладките и прегръдки...Тя няма материя,защото е във всеки от нас,тя е в сърцата ни,в душите ни,не можем да я видим,но можем да я изпитаме...а това си струва.

[ilusia]

Любовта е необходимост, човек е не съвършен , недовършен и не цялостен. Той непрекъснато търси своята половинка - нещото което ще го направи истински и цял.
Онова нещо което някога е било част от него... Любовта е чувство и като всяко такова има широк спектър на обхватност.
И е също толкова привлекателно в своята непонятност :)
Любовта е тогава когато си щаастлив да знаеш , че някой просто съществува, болката от това , че не е твой да е нищожна пред велката благодат , че човека е на света. Че някъде там него го има , заспивайки под едни и съши звезди , събуждайки се от ласките на едно и също слънце. Истинската любов не е сляпа и егоистична - тя е даряваща и подхранваща. Любовта не е да взимаш... любовта е просто щастие. А нормалното човешко състояние е щастието , ако човек не е щастлив значи нещо не е наред, и ако не е наред идва да се запитаме кое и как и защо :)
Любовта не е никакъв вятър.... тя е огън  [lol]

[`Fallen_Angel`]

Съни, огънят бързо се пали и бързо касне, изгаря или не се пали - не можеш да се опазиш себе си или някого другиго....
Виж вятърът е друго нещо - той е спокоен, константа, милваща ласка, спокойствие пред хармония или буря, вятър в крилете и т.н   :)

[ilusia]

Огънят е топъл , ласкаващ и даряващ - благодатният огън не лумва изведнъж - той се подхранва и живее :)
А вятърът... е буря... стихия... не може да се овладее , може да катурне и дървото с най-здраво корени ;)
А аз не желя да се катурам... било и заради любовта :)

[`Fallen_Angel`]

Ти говориш за култивиран огън - изкувствено отгледан, такъв който ще ти е питомен ... той обаче е на едно място, към което ти ще си вързана
Вятърът го има и си отива. Негово решение е кога ще се извие и кога ще гали страните ти. Той винаги може да отведе лодка, която блуждае в океана до родното пристанище.

[Feanor]

Съни, огънят бързо се пали и бързо касне, изгаря или не се пали - не можеш да се опазиш себе си или някого другиго....
Виж вятърът е друго нещо - той е спокоен, константа, милваща ласка, спокойствие пред хармония или буря, вятър в крилете и т.н   :)

А дали?
Виж слънцето - досега не е угаснало. И по-констатно нещо едва ли има на тоя свят. ;)

[`Fallen_Angel`]

Не знаеш ли прогнозите - един ден то ще изстине и ще стане гигантче, което ще погън планетките ... студен огън ... въх красота ...

За вятъра още не съм чула такова нещо  :)

[ilusia]

Култивиран огън ? Е те такова животно нема :)
Огънят е страст... вятърът охлажда тази страст...
Огънят , може да се владее и това му е хубавото ... неконтролируемата любов , любов ли е или плътско желание ?
Огънят не е питомен , просто на полянка ограждаш огнището с камъни.. поставяш граници... А всяко нещо има нужда от предел... дори и любовта , защото неконтролируемата , осбебваща , себична и сляпа любов... може ли и заслужава ли да носи името 'Любов" ?
А втърът.... е него винаги го им... и оставя хора без домове :) Него не можеш да го овладееш , даго спреш - да го подчиниш на нуждите си.

[`Fallen_Angel`]

Искаш да сложиш нещо в рамките от които ти имаш нужда - камината вкъщи, запалката в чантата .... себично, егоистично ... ти цениш огъня или това, което ще получиш от него? :)     

Трябва ли да владееш ситуацията, за да си спокоен и да гледаш някаква привидна красота. Огънят, както и вятърът са стихии... ограничи ги, сложи ги в буркан и ги направи сладурски ... и какво ще имаш - прах от плажа.

Искаш огън, който да изгаря, да гали, да живее, но искаш да е в рамките на огнището, където ти ще решаваш какво да те прави и колко да те топли ....

[ilusia]

Не говоря за рамки... говоря за предели.
Огътнят или любовта... аз не желая любов която да ме изгори до основи....Прекалено много се обичам ;)
Стихии ... ако е стихия няма да ми позволи да я опитомя ;)
Не ти говоря за рамки.. аз нямам нужда от рамки , тях просто ги има.
Вярно е , че анархията се ражда реда... и все пак... хаотичното някак не ми допада за любов...
И аз ясно обосновах тезата си - неконтролируема любов е себична и сляпа. Не казвам да я връжа с ласо и да ме следва като кученце... казвам просто , че пределите са необходимост

[`Fallen_Angel`]

Не можеш да сложиш предел на нещо, за да го отклониш от чистата му форма. Звучи като урокът по физика - да вземем буркан с вакуум ...  [oops], за да си представим нещо си ...  [oops]

Странно е, че казваш, че щастието е в това, човека, когото обичаш, трябва просто да го има без други условия, а после изведнъж любовта  ти получава ограничения от рода на " да, ама това трябва да е така" , " ама онова също"
Когато това ти определение подхожда просто на вятъра, който или минава в зноен ден или не - има го, но това е всичко  :)

[Feanor]

Не знаеш ли прогнозите - един ден то ще изстине и ще стане гигантче, което ще погън планетките ... студен огън ... въх красота ...

За вятъра още не съм чула такова нещо  :)

Не че нещо, ама тогава и вятър няма да има, като погълне планетките. :p

Между другото, сравнението с огъня е доста уместно, пък и се среща доста често из литературата, че да го отхвърляме просто така. Огънят може да изгаря, или да топли, да унищожава или да създава живот. :p