Рисувам...

Started by Gentiana, May 05, 2006, 22:16:09 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Рисувам икона... Мадоната плаче.
Защо майко свята, са тези сълзи?
Край мен уморени часовете се влачат.
Под пръстите чувствам как теб те боли.

Рисувам икона. Днес няма да слушам
любимия готик и хеви. О, не!
От тъжни моменти дойде ми до гуша.
Какво да те правя, ранимо сърце?!

Рисувам икона. Имам нужда от нежност,
от вяра във нещо, от твойте ръце,
които да сгреят студа в мен небрежно,
да цъфне усмивка на тъжно лице.

Рисувам... Това е...Днес съм някак различна.
Икона рисува се с чисто сърце.
Когато привърша теб пак ще обичам
с себичната обич на трудно дете.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

tonnny_bg

Рисувай и всичко забрави
рисувай и нека сърцето ти мълви
за чувства,за вярност и топлина
боите ще разкрият това.
Ако ли не
с четка в ръка
нарисувай любовта.
Това ще те спаси от тъга.

:kissoflove: :flowers: [plqs plqs] [plqs plqs]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Gentiana

Любовта се рисува с устни, длани, сърце.
Нямам толкова силна боичка.
Тя е слънцето в облачно сиво небе,
Тя е...всъщност, тя ми е всичко.

:)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

DeTe_Ha_Xaoca

Тя ти е всичко,
за туй я раздаваш
на всеки, който
има нужда от нея.
Разпилей я по целия свят
не оставяй,
омразата гордо,
свойта глава да повдига.
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

Gentiana

Омразата е нещо самотно,
тя се скита по нощни пътеки.
Тъжно е да и се отдаваш.
Омразата не е чувство за всеки.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

reinbow

Прекрасно е мила.  [inloveee] Как ми се иска и аз да мога да нарисувам нещо такова, но сърцето ми не е толкова чисто!!!

Gentiana

О, скъпа, сърцето ти е чисто , точно толкова, колкото и моето.  :)
Може би дори повече.....
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

phibi

Gentiana, какво да ти кажа... докосна една тъничка струна в мен, която бях забравила, че имам :) Благодаря ти!
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



Gentiana

 :) Тъничките струни са нещо, което трябва да пазим, мила.
Скъсат ли се..., нищо не остава от нас.
И е толкова тъжно.
Радвам се, че твоите са живи.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Angel Soul

Quote from: Gentiana on May 05, 2006, 22:16:09 PM
Рисувам икона... Мадоната плаче.
Защо майко свята, са тези сълзи?
Край мен уморени часовете се влачат.
Под пръстите чувствам как теб те боли.

Рисувам икона. Днес няма да слушам
любимия готик и хеви. О, не!
От тъжни моменти дойде ми до гуша.
Какво да те правя, ранимо сърце?!

Рисувам икона. Имам нужда от нежност,
от вяра във нещо, от твойте ръце,
които да сгреят студа в мен небрежно,
да цъфне усмивка на тъжно лице.

Рисувам... Това е...Днес съм някак различна.
Икона рисува се с чисто сърце.
Когато привърша теб пак ще обичам
с себичната обич на трудно дете.



А аз ще рисувам как бурите
клони прекършиха в мен,
как струните звучно се късаха
в предсмъртно метален рефрен,
как птиците трудно политаха,
окаляни в сиво-безцветна мъгла,
как душите, ранени умираха,
трагично щастливи, на болката в плен.

Gentiana

Quote from: Angel Soul on August 14, 2006, 13:27:23 PM
Quote from: Gentiana on May 05, 2006, 22:16:09 PM
Рисувам икона... Мадоната плаче.
Защо майко свята, са тези сълзи?
Край мен уморени часовете се влачат.
Под пръстите чувствам как теб те боли.

Рисувам икона. Днес няма да слушам
любимия готик и хеви. О, не!
От тъжни моменти дойде ми до гуша.
Какво да те правя, ранимо сърце?!

Рисувам икона. Имам нужда от нежност,
от вяра във нещо, от твойте ръце,
които да сгреят студа в мен небрежно,
да цъфне усмивка на тъжно лице.

Рисувам... Това е...Днес съм някак различна.
Икона рисува се с чисто сърце.
Когато привърша теб пак ще обичам
с себичната обич на трудно дете.



А аз ще рисувам как бурите
клони прекършиха в мен,
как струните звучно се късаха
в предсмъртно метален рефрен,
как птиците трудно политаха,
окаляни в сиво-безцветна мъгла,
как душите, ранени умираха,
трагично щастливи, на болката в плен.

Тази картина ще стене и сълзи ще капят
като онези от светите икони в таен храм.
Четката ми от горещината на ръката се разтапя.
Не искам да плача,
вече от тези глупави сълзи ме е срам.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Rhiannon

Нямам думи [shame]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

vanilla_g

Изяществото не е само в това да можеш да пишеш , а в това да почувстваш онова , което си написал и да накараш другите да чувстват с твоето сърце . Възхищавам се на това ,че можеш да съчетаеш нещата .

"Когато се молиш на Бога, уповаваш се на Неговата милост. Когато се молиш на Дявола - това е сделка - можеш да поискаш всичко. Но в замяна трябва да обещаеш нещо; а Дяволът приема само един залог..."



Gentiana

 :) Права си.
Но трябва и да има достатъчно чувствителни сърца, готови да приемат това, което им внушаваш.И е чудесно, че вашите са такива , така че моето сърце не е самотно, когато е сред вас.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.