Все по-отчетливо...

Started by Durzost, October 13, 2005, 21:31:48 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Durzost

Все по-отчетливо аз чувам злоба,
Във тихи коридори, шумни стаи,
В очи на господаря,и в очи на роба,
Като стрели, дарява нови рани,

И неподвижен като караул,
Е моят свят, очакващ чудеса,
Неразличавам цар от есаул,
Понякога летя във небеса,

И като малка рибка крие се от мен,
Отчупено парченце хубав сън,
Отстъпвайки пред болка във душата,

И само любовта остава с мен,
Непобедена от студа навън,
Непокорима, горда и крилата...
Човек може да живее без храна един месец, без вода един ден, без въздух една минута, а без акъл цял живот.

Gentiana

и само любовта със теб остава -
непокорима, горда и крилата.
Тя догми чужди не признава.
Тя обожава свободата.

И в твоя свят, очакващ чудеса
валят червени, страстни рози.
Ухание на дива красота
изтрива сянка на угроза.

Ще полетиш, когато в сън
душата си ми посвещаваш
и нежни думи чакат вън
да ги приемеш и...забравиш.

Далеч от злоба и стрели
очите ни ще светят в мрака.
знам, добротата ще спаси
най-хубавото. То ни чака.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

vesselin

Живота е такъв, какъвто пожелаеш да бъде!

balrog

Хубав сонет си сътворила, Durzost  :)