обич и омрза

[Bonita]

За да се научиш истински да обичаш, трябва да се научиш и истински да мразиш!

[ilusia]

Цу :)
Ако мразиш истински , неможеш да обичаш истински.

[vili_88]

от ЛЮБОВТА до ОМРАЗАТА има само една крачка....и много ме е страх да не я направя точно сега...доста кофти....

[Bonita]

Ако мразиш истински , неможеш да обичаш истински

[mhmmmm]Мм може и да не става въпрос за един и същи човек

[ilusia]

Аз нямам предвид един и същи човек. Лично мое мнение е , че когато човек обича сърцето му е преиспълнено с любов , красота , хармония и желание за живот и страст.
А когато мразиш в теб бушува ненавист , злоба , отмъстителност и злост.
Аз когато обичам вторите емоции за мен не съществуват , няма ги ... всичко е испълнено само с кароста , доброта и желание. Мислите ми са насочени към един единствен... няма място за омраза.
Не можеш да обичаш истински и да мразиш... поне според мен ;)

[D`Eva]

За да се научиш истински да обичаш, трябва да се научиш и истински да мразиш!

Това ми звучи като - за да се научиш да живееш , трябва да се научиш да умираш :)
малко е .... нали?

[Bonita]

Д'ева...има логика :)
Но...ако следваме тази съпоставка...за да стигнеш до Рая трябва да си минал през Ада...може би и нещо такова [mhmm]

[D`Eva]

Д'ева...има логика :)
Но...ако следваме тази съпоставка...за да стигнеш до Рая трябва да си минал през Ада...може би и нещо такова [mhmm]

хи хи :) за да се смееш , трябва да си плакал

[Bonita]

Май открихме философията на битието [lol]

[D`Eva]

Ее , тя е проста , ние сме сложните :)
Което ме навежда на въпроса : кое е по-просто - сложното или простото? :)
И следвайки духа на темата се получава един парадокс - за да стигнеш до простото , трябва да минеш през сложното. Защо хората стигат до най-простите неща по възможно най-сложния начин?

[Bonita]

 [confused]Ох ти ме хвърли в размисли...
Може би психиката ни е устроена така...и не откриваме по-краткият път към нщата...

[Angel Soul]

Като гледам тук философията на битието не сте открили, логиката още по-малко. Ще поясня.  :)

Първо, като цяло изпадате в капана на една манипулативна техника, която се състои в следното : излагане на няколко истинни и логични аргументи, които са лесно доказуеми или поне объркващи и трудни за отхвърляне и използването им за потвърждение на невярна теза, логически несвързана с аргументите.

1. За да се смееш, трябва да си плакал, респективно да си обичал, трябва да си мразил. Общото между всичко това е едно и то е емоцията. Но само толкова. За да си раждал трябва ли да си убивал? Май не. Така че дотук с противоположностите и връзката между тях. Това, че си преминал през едното никак не е гаранция , че можеш да минеш през другото. Да не говорим, че много хора, които изпитат висока доза емоция с някого и хоп-решат, че обичат!

2. Кое е по-сложното: простото или сложното? Езикови парадокси, които не мисля че заслужават внимание. Дайте ми две конкретни философски категории или два реални предмета и можем да ги сравняваме. Но принципно да си говорим така е загуба на време, което е същото като въпроса за кокошката и яйцето. [lol]

3.

И следвайки духа на темата се получава един парадокс - за да стигнеш до простото , трябва да минеш през сложното. Защо хората стигат до най-простите неща по възможно най-сложния начин?

Първо, къде е връзката на любовта и омраза с простото и сложното ?Любовта ли е проста и омразата сложна или обратното, че нещо не разбрах?  :)   Второ - това, че някои хора имат нужда  да разглобят една прахосмукачка , да й разгледат частите и да получат обяснение от техник как аджеба работи тая джаджа, докато на други им е нужно да разгледат само схемата - е съвсем отделен въпрос! Човешкият мозък работи по различен начин  и дали психиката ще открие краткия или сложния път към едно нещо, зависи от структура на мозъчни връзки, минал опит и т.н.

Така, че не - не е необходимо да си минал през ада , за да влезеш в рая, макар че помага за това да оцениш колко по-готино е да ти вее ангел с ветрило от перушина на раздърпана гарга вместо да се пържиш в тигана на дяволчето, дето ти се хили с гадна усмивка (ако трябва да сме образни). И понеже на повечето хора им е нужна база за сравнение, за да оценят и хубавото, и лошото, затова доста често осъзнаваме какво хубаво нещо сме имали едва когато го загубим и рядко си даваме сметка за него, докато ни е още в ръцете.Но това съвсем не означава, че няма и хора, които не оценяват птичката на рамото, а зяпат лешояда в небето, нали?  :)  [/color]

[D`Eva]

ай не са хаби толкова :) по-полека ,че почваш да прегряваш ..плеззз :)

[Bonita]

 [confused]Всичко това ми прозвуча като  глупави деца не се хабете да пишете,,,Добре,поразсъждавай ти мила,но не върху нашите размисли,а сподели своите..

[Dalechen]

[confused]Всичко това ми прозвуча като  глупави деца не се хабете да пишете,,,Добре,поразсъждавай ти мила,но не върху нашите размисли,а сподели своите..

По-точно и вярно от това , което каза Angel_Soul , наистина не може да се каже.