News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

След шампанското с цитрусов вкус

Started by Gentiana, April 08, 2006, 13:34:31 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Да запалим свещите...
Тази вечер съм тъжна и бяла.
От сърцето ми рони се прах.
Замък пясъчен тихо се разрушава.
Пеперуден дъх гали с крила
твоите мъжки надменни комплекси.
Аз съм просто много нежна жена.
Ти го знаеш, но искаш да го забравиш.
Най-червената роза ми донеси.
Да е тъмна, почти да е черна.
Ти не знаеш как силно боли
да си птица сред свят на чакали.
Знам, че луд си по мен,
че горчиво ме обожаваш.
Но понякога и от любовта ти боли.
В свойто лудо желание ме нараняваш.
Всичко мое е твое.Ти живееш във мен.
Дишам в теб и умирам без тебе.
Тази вечер съм тъжна.
И... почти ми личи.
Искам после със мен да се слееш.
След вечеря на свещи,
след шампанското с цитрусов вкус,
след замаяни мисли и чувства...
Целуни ме! До кръв...
Нищо - нека боли!
Тази вечер съм твоя.
Вземи ме!

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

krasimir

Хубав е стиха.  :)

Червена роза как да намера,
по- сред люта  зима.
Как да прогоня тъгата
от нежната ти душа
да избърша сълзите,
със целувка,
дори не смея.

Bonita

 :)Както винаги шеметно [inlovee]
Незная как успяваш да ги пишеш...
Кълна се...никога да не забравям теб!!!

Gentiana

 [usmivkaa]Ами при мен това е на пристъпи, като при шаманите  [lol] [lol] [lol]
От време на време изпадам в транс и се ражда по нещо силно.
В другото време си ги смуча от пръстите и сама не си ги харесвам. [shame]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Donnerjack

    Мигът - кога ли се отрони?
                        Във теб живях,а ти ми гостът беше.
                        Ненужен дар от птици -
                        онемях
                        а римата като сълза потече
                        И точките отхвърлих със замах
                        не граници,простор
                        дори самотен
                        ще търся...
                        Мигът...къде ли се отрони?
"Аз бях роден да бъда градинар..."

Gentiana

Мигът е капка
върху ресниците на времето-
сълза,
която ни горчи и пристрастява
като кафе без захар,
утринна роса.
Събираме си мигове
щастливи,
затваряме ги в себе си.
Боли.
И ставаме навярно по-красиви
от тази свежест в нас-
живот.
Съдба.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

Quote from: krasimir on April 08, 2006, 15:20:42 PM
Хубав е стиха.  :)

Червена роза как да намеря,
посред люта  зима.
Как да прогоня тъгата
от нежната ти душа
да избърша сълзите,
със целувка,
дори не смея.

Направи ми роза от кръвта си,
тя ще е по-красива от всички цветя.
По каналите на нощта
ще изтече тъгата.
Сълзите ще пресъхнат в нежната ми душа.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Donnerjack

Простена водката до мен ,простена,
          изгубих цвят,шансон изгубен прозвуча.
          Повторих се,изгубих рима -
          какво по хубаво сега...
           
"Аз бях роден да бъда градинар..."

BGG

Знам, че луд си по мен,
че горчиво ме обожаваш.
Но понякога и от любовта ти боли.
В свойто лудо желание ме нараняваш.
Всичко мое е твое.Ти живееш във мен.
Дишам в теб и умирам без тебе.
Тази вечер съм тъжна.
И... почти ми личи.
Искам после със мен да се слееш.
След вечеря на свещи,
след шампанското с цитрусов вкус,
след замаяни мисли и чувства...
Целуни ме! До кръв...
Нищо - нека боли!
Тази вечер съм твоя.
Вземи ме!
[flowers] [flowers] [plqs plqs]

В унисон с мислите ми в момента. [happy heart]
Колко малко му трябва на човек да бъде щастлив!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.