News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

Стенание

Started by Gentiana, April 07, 2006, 20:58:27 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Print
Go Down Pages1
User actions

Gentiana

April 07, 2006, 20:58:27 PM
Червено слънце от което ме боли.
Лъчите му разтапят се в кръвта ми.
Дамгосват чувства. Времето кърви.
Умира птица. Земетръс. Цунами.

Студена е душата ми. Мълчи.
От сянката и лъха вятър хладен.
Затворени, безчувствени очи
прогарят рани.Порив тих и гаден.

Руша се като пясъчна стена.
Ти хвърляш думи - камъни гранитни.
От теб не мога да се защитя.
Пред тебе винаги била съм беззащитна.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

неотразима_737

#1
April 07, 2006, 21:39:29 PM
страхотно е [evala] [evala] :flowers:
Никога  не спирай да обичаш!!Никога не спирай да вярваш , никога не спирай да следваш мечтите си и никога  не се отказвай!!!!!

reinbow

#2
April 07, 2006, 21:45:28 PM
Неповторима, както винаги :flowers:

Gentiana

#3
April 07, 2006, 21:48:21 PM
 :kissoflove: [hugs and kisses] [wish all my love]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Diablos

#4
April 07, 2006, 22:44:24 PM
Първата строфа е...брилянтна,по мое скромно мнение :)
А стихотворението е много хубаво,както винаги  [plqs plqs]
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Gentiana

#5
April 07, 2006, 22:51:47 PM
Благодаря ти, Diablos  :)
Радвам се, че мислиш така.
Но по мое скромно мнение :) ми се струва , че в последно време не ме бива особено в поезията.Някак си насила ги пиша и не си ги харесвам особено.
Нещо ми липсва...
Не знам какво...
Но рядко се получава нещо като "Жадните вселени"...
Може би трябва за малко да спра да пиша...Не знам.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Diablos

#6
April 07, 2006, 22:57:22 PM
Ами... не знам,според мен си пишеш хубаво :)
Но , ако смяташ , че ти липсва нещо , няма нищо лошо да си починеш малко..Все пак никой не е машина и не бълва стихотворения непрекъснато :) Всеки има нужда от малък период за разпускане и нови преживявания,които да го вдъхновят :)
Но според мен нямаш такава нужда точно сега... :)
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

Gentiana

#7
April 07, 2006, 23:27:59 PM
 :) Успокояваш ме...
И все пак енергията ми е изтекла в някоя дупка,но....ще си я върна. Сигурно ме е хванала пролетна умора.
Ще мине.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Diablos

#8
April 08, 2006, 03:24:27 AM
Със сигурност  [namigG]
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

lamarin

#9
April 08, 2006, 09:50:29 AM
 [lol] [shame] [cvetee] [inloveee] [bravisimo] [a taka] [usmivkaa]
``Люблю тебя, булатный мой кинжал,
Товарищ светлый и холодный.
Задумчивый грузин на месть тебя ковал,
На грозный бой точил черкес свободный.
-----------------
И черные глаза, остановясь на мне,
Исполненны таинственной печали,
Как сталь твоя при трепетном огне,
То вдруг тускнели, то сверкали.

Ты дан мне в спутники, любви залог немой,
И страннику в тебе пример не бесполезный:
Да, я не изменюсь и буду тверд душой,
Как ты, как ты, мой друг железный.´´

Gentiana

#10
April 09, 2006, 22:22:39 PM
 =:) :flyingkiss:
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

everlasting

#11
April 10, 2006, 12:36:45 PM
Хубаво е, мила. поздрав...... :flowers:
Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си!!!
Print
Go Up Pages1
User actions