Тъга като старо шампанско

[Gentiana]

Тиха алея, по която се прокрадва нощта.
Лежерни сенки я следват като димни завеси.
Повдига ги вятърът с уморената си  ръка,
Пилее ги. Тръгва си. Нещо от мене отнесе.

Всяка пукнатина в тишината се пълни с тъга.
Прелива като старо шампанско и се излива
по бялата риза на разсеяната ми душа.
Странно , но дори такава ризата и отива.

Тя е мъничка хулиганка и има проклет нрав-
винаги ми прави напук и често ме предава.
Хуква луда след някого. Не пита дали е прав.
После, при свършен факт, какво ли друго ми остава

освен да превързвам пак разбитите и колене,
сърчицето  наранено с отвари да лекувам.
Тя си е просто едно голямо, наивно дете.
Такава я обичам. Без нея нищо не струвам.

[неотразима_737]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]

[dodic]

Отново прекрасно, а и сравнението с шампанско  [a taka] [cheers]

[Gentiana]

 [happy heart] [wish all my love]