размишления след пица :)

[ilusia]

Падаме и ставаме по Пътя си. В дадени моменти летим, в други се влачим в калта. И никога , никога не спираме да се питаме "защо".
Често отговите който получаваме не ни задоволяват и ги търсим другаде. Правим възходи и падения , потдаваме се на собствениет си възприятия дори понякога внушения.
Търсим смисъла на всичко, а сами не разбираме , че всичко рано или късно само идва при нас. Само трябва да умееш да гледаш и когато дойде моментът да го видиш истински.
Целият свят на човека се събира в дланта му. Всички отговори са у него. За да ги видиш , трябва да си в хармония със себе си. Да не обръща пирамидата на възприятията и нуждите си. Опитваме отвън да решим тайните , който можем да докоснем вглеждайки се само в душите си.
Търсим , неспирно търсим и утешаваме не съвершенната си душа.
Понякога се питам неживеем ли в свят на идеи ?
Всяко нещо е несъвършенно копие и отражение на нещо по добро...
Имаме идеята за отговор, но дали точно в този момент даден отговор е подходящият? А ние го приемаме просто защото ни се иска , защото имаме идеята за въпроса.
Понякога по пътя вървим с наведени глави , за да не видим грозотата на света , друг път летим в облаците нежелаейки да приемем реалсността?
Но чия реалност ? Нима не градим сами реалността която ни обгражда ?
Суета на суетите...всичко е вятър и мъгла... няма нищо ново под слънцето... всичко е идея ...откакто свят светува има уръжие, някога то е било камък сега е атомна бомба да речем. НО уръжието само по себе си е уръжие с ясната идея да убива. Променил се е само мащаба му. Така и всеки носи идеите за отговори..навремето те са били от къде идва огънят, сега за всеки човек са различни , но сами по себе си носят едно и също послание.. кой съм аз ? Какво съм аз ? Каква е моята цел.. И все пак...колкото повече знаем толкова по нещастние сме от наученото...толкова по силно усещаме , че ние сами по себе си сме нищо! Прах от вечността...и понякога именно идеята за въпрос носи грешен, фатален отговор!
Но желанието на човека да отговори на горните въпроси , го тласка в някаква посока... и това е прекрасно , всеки сам трябва да извърви пътя си и никой и нищо нямат правото да налагат ограничения, времеви и пространствени...Може би точно това е проблема на хората . Те живеят във времето и пространството. Те знаят , че не са вечни и искат да уловят мига...Но миг на какво...на съзерцание , на деистве?
Животните не живеят с идеята за смърт, за тях всичко е тук и сега.
Те са спосбни да живеят навсякъде. Ние не.. на нас са ни нужни корени. Упора и гърб...Но в какво се състой всичко ? Какъв е смиъла на всичко...Някой ден ще разбера... някой ден ще разбера и проумея кръговрата на живота, с неделимите си болки и радости..
Ех несъвършен мой идеял...ех свят ...ех живот.....
Источници
3 сърца , 3 души , няколко мъдри мисли и мого чувства :)

[tonnny_bg]

Хубаво е,че си задаваш тези въпроси.Когато човек умее да си зададе въпроса,рано или късно ще намери отговора. :)И аз така се лутам,но вече почват да ми се избистрят нещата,виждам това,което ми принадлежи,виждам света и хората по друг начин,защото успях да видя себе си. [inlovee]
На кои въпроси мислиш,че никога няма да намериш отговора? [heart__]

[ilusia]

На най-простите...и същевременно най-сложните, аз не искам готови отговори , само малко помощ ,за да си достигна самичка до тях...Но може би трябва да приемем , че някой въпроси не трябва да разбираме отговорите...какво би променило това ? Няма да можем да променим света...може би само нагласата си , но гаранция ли е това за щастие?

[tonnny_bg]

Отговорите на въпросите не са за да променим света,а за да намерим мястото си в него.Нашето място,това което ни е отредено .Отговорите ни дават представа за всичко,като ги открием ние откриваме много за себе си.Защото само питащият човек е истински достоен за уважение.Тези,които се носят по течението ,не са за завиждане.Те живеят лесно ,но е и добре. [inlovee]

[`Fallen_Angel`]

А като имаш отговор, защо не се задоволяваш с него? Откъде такова съмнение?

tonnny_bg  [a taka]

[ilusia]

Отговорите на въпросите не са за да променим света,а за да намерим мястото си в него.Нашето място,това което ни е отредено .Отговорите ни дават представа за всичко,като ги открием ние откриваме много за себе си.Защото само питащият човек е истински достоен за уважение.Тези,които се носят по течението ,не са за завиждане.Те живеят лесно ,но е и добре. [inlovee]

Както вече споменах не съм сигурна , че отговорите биха ни направили щастливи и биха ни помогнали да намерим мястото с в живота. Отговорите са осъзната необходимост. Когато си готов сам за себе си да ги научиш, те сами идват при теб, не можеш да кажеш на скункса:
...скункси ти смърдиш...
и да очакваш да те разбере...

[Smahnata^BG^]

понякога отговорите ни огорчават повече от самите въпроси....но стремежа към тях ни прави по-силни