Ръцете ми са вече струни,
но премръзнали, чак скърцат ...
/от болка/!
Че дълбоко в мене я остави
раната ти да ме мъчи.
Закъснели както винаги ...
ръцете ни ще се улавят,
но дали един във друг ... загинали
или поотделно вечно невидяли!
Слепота се казва нащо виждане,
че все се пулим и се взираме ...
А очите празни, молещи пробуждане,
сломени ни оставят да се скитаме.
А раната ти ще кърви
и в мен ще е разкъсано ...
По пътища кални ще вървим
сърцето ми вече е заровено!
Браво. Отново ми хареса. Ставаш по-добра с всеки изминал стих. :)
Quote from: vOsYcHnA_pRiNcEsA on October 05, 2008, 11:12:22 AM
Браво. Отново ми хареса. Ставаш по-добра с всеки изминал стих. :)
:kissoflove:
Стархотна си! [gu6] [cvetee]
[inlovee]
(http://www.linternaute.com/nantes/magazine/economie/dossier/bouquet-nantais/images/roses.jpg)
Quote from: medenata on October 05, 2008, 14:47:17 PM
Стархотна си! [gu6] [cvetee]
Благодаря, красавице! [dugaaaa]
Quote from: vanilla_g on October 05, 2008, 15:00:58 PM
[inlovee]
(http://www.linternaute.com/nantes/magazine/economie/dossier/bouquet-nantais/images/roses.jpg)
[inlovee] [inlovee] [inlovee] За мен е чест! Благодаря ти, поетесо!