Заровено

[I_Lov3_Him_Eternally]

  Ръцете ми са вече струни,
  но премръзнали, чак скърцат ...
  /от болка/!
  Че дълбоко в мене я остави
  раната ти да ме мъчи.
  Закъснели както винаги ...
  ръцете ни ще се улавят,
  но дали един във друг ... загинали
  или поотделно вечно невидяли!
  Слепота се казва нащо виждане,
  че все се пулим и се взираме ...
  А очите празни, молещи пробуждане,
  сломени ни оставят да се скитаме.
  А раната ти ще кърви
  и в мен ще е разкъсано ...
  По пътища кални ще вървим
  сърцето ми вече е заровено!

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Браво. Отново ми хареса. Ставаш по-добра с всеки изминал стих. :)

[I_Lov3_Him_Eternally]

Браво. Отново ми хареса. Ставаш по-добра с всеки изминал стих. :)

:kissoflove:

[medenata]

Стархотна си! [gu6] [cvetee]

[vanilla_g]

 [inlovee]

[I_Lov3_Him_Eternally]

Стархотна си! [gu6] [cvetee]

Благодаря, красавице!  [dugaaaa]

[inlovee]

[inlovee] [inlovee] [inlovee] За мен е чест! Благодаря ти, поетесо!