Губили ли сте близък човек ? Било то приятел или роднина...и как преживяхте загубата ?! [sad3]
Губила съм баба , дядо , вуйчо и около 4 ма приятели ;
Време... тихи сълзи ... време... тихи сълзи и стихове .... време :)
Да губила съм..
едната ми баба е починала докато съм била на годинка,тогава естествено не съм осъзнавала какво става,но през годините съм усещала липсата й..
Преди две години също изгубих друг скъп човек - пра баба ми...ии не мога да кажа че съм го преживяла все още..много бях привързана към нея...тежко е да се загуби някой близък,ама трябва да се борим със себе си и да продължаваме напред...най-вероятно.... [shame] [confused]
Да... баба си... много тежко го понесох и мисля,че го преживях поне за момента... и все още не мога да повярвам,че я няма,а почина преди 2 години.
Аз загубих баба ми , когато бях на 11години....а дядо ми - 1 година по-късно ! Преживях много тежко всичко , не ми се живееше.... Но времето лекува и го превъзмогнах с годините....
За сега само баби и дядовци, но винаги е неприятно.
Уж смъртта трябва да е нещо естествено, но ние винаги се натъжаваме, като изгубим някого... Защото сме хора, защото обичаме, а безвъзвратната липса боли.
Можем само да се надяваме, че умрелите отивт на по-хубаво място. Така се успокоявам...
Нелепо е, когато родител преживее детето си. Това е божие наказание....
Тъпърва ми предстои да умират роднини. Гадно е, но явно е и неизбежно.... Дано да е по-късно....
Quote from: balrog on September 21, 2006, 15:20:19 PM
За сега само баби и дядовци, но винаги е неприятно.
Уж смъртта трябва да е нещо естествено, но ние винаги се натъжаваме, като изгубим някого... Защото сме хора, защото обичаме, а безвъзвратната липса боли.
Можем само да се надяваме, че умрелите отивт на по-хубаво място. Така се успокоявам...
Нелепо е, когато родител преживее детето си. Това е божие наказание....
Тъпърва ми предстои да умират роднини. Гадно е, но явно е и неизбежно.... Дано да е по-късно....
Аз за сега не съм загубвала близък човек...И от тази гледна точка възприемам смъртта като част от нашия живот..но съм убедена,че когато загубя близък..оо тогава много тежко ще изживея тази загуба... [crying]
Само баба... [reeeev]
Бях първи клас и много зле го понесох... Естествено като за първокласничка не съм мислила толкова много, не съм проумявала какво става, но много плаках... Не можах да спя една седмица сигурно, може и повече... През цялото време плаках и мислих как се гушках в баба... [reevvv] [reevvv]
И другия човек е един приятел... Удави се в басейн " Диянабат " тази година... Беше толкова добро и мило момче... [aaaaaaaaaa] [reevvv] [reevvv] [sad3] [reeeev]
Губила съм прабаба и прадядо ....... сега губя и приятел ... мразя се за дето не мога да му помогна ...
Ще ми се и аз да умра [reevvv]
Преди 8 години загубих дядо си... Адски зле ми беше,почина от рак...Не бях на себе си,все още помня как ми казваше на галено и как ме глезеше...
Преди 2 загубих и пра-баба си...Така се мъчи милата,че ми се искаше аз да и помогна някак... Не можеше да се контролира,почина на легло...Аз бях в чужбина..Разбрах го по телефона.Толкова сълзи...За втори път загубих част от себе си...А бяха хора,които адски много обичах и продължавам да обичам... [sad3] [sad3] [reevvv] [reevvv] [reevvv] [mhmmmm] [sad3] [sad3]
Когато бях на 7 умря братът на баба ми от рак.....беше само на 50 години...Помня как ходеше за риба и после я ядяхме всички заедно...
След 1 година почина и майка му/прабаба ми/
Тя винаги ме защитаваше когато правех бели,винаги беше до мен,пееше ми песни,водеше ме в църквата където пееше...
Още преди да се родя са починали другите ми прадядовци и прабаба,така че познавах само нея...така ми липсва,тогава не се разбирах,но когато пораснах разбрах,колко жесток е животът
А миналата година почина дядо ми.........Даже в събота ще му правим година...
Вече няма да ми носи дрехи от чужбина,няма да ми дава 100 лева за рожденните дни,няма да ми купува сладоледче от кафето до тях,няма кой да ми казва нещо,когато не разбирам,Беше един изключително интелигентен човек..Баба обиколи света с него.....
Умря точно 5 дена преди да се роди 3-тата дъщеричка на леля ми.......Не можа да види бебенцето....
Сякаш умря,за да живее то..........
[reevvv] Аз загубих двама дядовци.. И двамата мн си ги обичах.. И двамата починаха от рак... Щастие беше за мен, че и двамата успяха - макар и за кратко да се порадват на сестричката ми, когато беше бебе... И двамата бяха страхотни хора.. и двамата ме отгледаха... Единият ми даваше да дърпам поводите на коня, другият ме разхождаше из морската.. Единият ме учи да карам колело, другият ме прибираше, когато ставаше късно пред блока, свирукайки по начин, който няма да забравя... Единият имаше конче - Боляр, чиито синци помня и до днес, другият - зелена лада - това беше колата, която карах за първи път... И двамата ме обичаха с цялото си сърце - аз бях първото им внуче...
Преди 5 години почина баба ми. Почина далеч от дома, в болница в София. Съобщиха ни по телефона... от тогава ме е страх да се обаждам по телефона.. когато чуя, че звъни и изтръпвам.Майка ми не пусна мен и брат ми на погребението, искаше да помним баба жива. Бях на 10 години, а живота ми изведнъж се преобърна. Преместихме се да живеем при дядо ми, за да не е сам, бяхме в същия град, но сякаш на километри от всичко познато и скъпо. Беше мимного трудно баба много ми липсваше, бях на ново място, нямах приятели, бях самотна, с дядо ми често се карахме, защото не бяхме свикнали с мисълта, че занапред ще живеем под един покрив. Тогава изпаднах в първата си депресия... Но се оказа, че времето наистина лекува - скоро свикнах с мисълта, че баба я няма (дори понякога имам угризения..сякаш много бързо го преживях), намерих приятели, започнахме да живеем почти както преди. Сега съм щастлива, че живея тук, но като се замисля каква цена трябваше да платим всички... прекалено висока цена!
Преди почти две години загубих прабаба си.Много ми беше мъчно,но честно казано още не съм го усъзнала.Аз и до днес не мога да повярвам,че я няма,мисля си,че просто не е у дома.....Още преди да се родя са починали едните ми баба и дядо...никога не са ми липсвали,защото дори не съм ги познавала.Става ми мъчно обаче често за баща ми,защото той ги е загубил когато е бил едва на 20...справял се е сам самичък.Надявам се скоро да не губя никой от близките си,защото няма да го преживея...
Дам... :( дядо ми,почина от рак на хранопровода (пази боже) :( беше толкова жалко...... Бях малка на 4-5 години,но си го спомням... помня,беше много добър човек... тогава неосъзнавах,че няма да го видя повече.. мислех си...отива някъде,за известно време...после ще се върне,но....не! Никога повече не го видях... а толкова пъти съм си мислила за него... какво ли ще ше да е ако беше жив... [sad3] Как искам да се върне от ония свят да ни види- мен,брат ми (който е кръстен на него и на който се порадва за съвсем малко) [sad3]... баба.... бих искала да говоря с него,да ни разказва разни истории... но за жалост го няма... [saddd] Въпреки,че не е сред нас аз си го обичам,така както силно обичам моята баба...,която все още е жива и се моля да живее още дълго...на скоро не беше добре,беше в болница... много се страхувам да не я изгубя... не знам какво ще правя,тя ми е дала толкова много... ако не беше тя,не знам какво щях да правя... [uaaaaa] недай боже ако стане нещо с нея...,просто не знам как ще го преживея... не знам... [sad3] Много се радвам за темичката и че споделих това... (много тъжно и мъчно ми стана...ух... защо е такъв живота...) :(
Да - баща ми почина преди 9 години,много трудно ми беше да го възприема,въпреки че бях само на 8 и никога няма да ми се изтрие онази ужасна картинка в съзнанието - как седях до него- не можех да направя нищо а той седеше неподвижно, с затворени очи [reeeev] [reeeev] [reevvv], но лека полека с помоща на мама,на хората които ме обичат и дават всичко за мен преодолях целият ужас..Но трудно е,ужасно е трудно..може би е трябвало да се случи знам ли..Дълго време бях ядосана и на дядо боже..че ми го е отнел, и вече не знам какво да си мисля,сигурно пак ще се върна на : "може би е трябвало да се случи знам ли'.. [reevvv]
единят ми дядо е починал но аз не го помня така че не ми е било много тежко [confused] но преди няколко години един съученик почина и то много гадно.... от неправилна диагноза за болестта която имаше [sad3] иначе може би сега щяхме да сме още заедно [reeeev]
Да-прадядо ми който много,адски много обичах.Миналото лято си бях на село и той беше съвсем добре жив и здрав когато се върнах в Пловдив след 3 месеца някъде леля ми званна по телефона и каза че той е много зле беше за около седмица в една болница в София и понеже там имам друга баба и отидохме с майка ми да го видим видях го беше съвсем различен и слаб а не човека който винаги ще помня-здрав и силен мъж изправящ се пред трудностите ...но такъв е живота така е било писано явно бях сама с него за около 5минути никой от нас не обели нито дума само се гледахме а на мен малко по малко ми се насълзяваха очите след 3 дена го бяха оперирали и уж вече беше добре закараха го пак на село (понеже той не искаше да седи при леля в Плевен искаше си на село) и беше на легло и тъкмо се оправяше и една вечер телефона звънна и аз вдигнах леля ми беше помня точно какво каза:...Миме майка ти в къщи ли е?!Дядо Колю почина..." никога няма да забравя тези думи...приех го много тежко още не съм го преживяла и след това мама не искаше аз да идвам с нея на погребението макар че много исках...но тя не позволи..и когато стана време пак да си отида на село първото нещо което направих беше да отида на гробищата стоях там около 2 часа поплаках си много и това донякъде ме успокои макар че всичко на село в къщи ми напомня за него още от вратата като видя некролозите после във самата къще навсякъде има негови снимки всичко напомня за него и много ме боли когато видя тези снимки всяка вечер когато си лягах няколко минути гледах неговата снимка и мислех за него винаги ми се насълзяваха очите дори понякога съм си говорила със снимката сама а сякаш не съм била...много го обичах и винаги ще е така....
Да, загубих майка си [reevvv] много ми беше трудно, дори и още и още не мога да забражя как се чувствах ! [crying] Ужасно е !!! На никой не го пожелавам [reeeev]
Загубила сам единия си дядо още татко като е бил 15-16 годишен и макар че не сам го познавала баба ми е разказвала много за него и какъв прекрасен човек е бил и ми е мъчно за него.Преди 6 години загубих пра-дядо си много гадно ми беше ужасно се чувствах...след 2 години загубих брата на баба и,още ми беше гадно за пра-дядо ми и още по зле ми стана...след това загубих една много много добра приятелка [reeeev],след 1 година загубих и пра-баба си охх беше ужасно искаше ми се и аз да умра...на 24.12 2005 загубих кученцето си което го имах 10 години [sad3] и само след 5 дни загубих и дядо си страшно много го уважавах правеше всичко за мен никога няма да го забравя....тези хора страшно много ги обичах бяха супер добри но.......много пати ми се случва както си седя и както ми се въртят спомени в глаеата и почвам да плача.Просто живота понякога е много много гаден [reeeev] [reevvv] [sad3] [reeeev] [reevvv] [sad3]
Загубих пра-баба ми преди 5 години..бях много малка..на 8 някъде и въобще не разбрах докато не отидох при баба и дядо на гости и не видях некролога..спомням си колко плаках и колко ми беше трудно..това ми беше първата голяма загуба..сега другата ми прабаба е ....не искам да говоря за това...
Просто не знам..през годините съм губила много близки хора..да,не са умирали,но са ме изоставяли за винаги..като единия ми дядо...като...като баща ми от части...но сега съм стъпила здраво на краката си и каквото и да предстои смятам да го посрещна с вдигната глава..както са ме учили у дома...Не знам дали някога ще мога да превъзмогна някои неща,но те са като част от мен..и сега съм някък сигурна че лошите неща ни правят по-силни..дори и да не го искаме...
Аз също загубих много любими хора...........
Но както каза Инка лошите неща ни правят по-силни.......
Познавах само едната си прабаба.........другите прадядовци и прабаба бяха починали много преди да се родя.......
Но въпреки всичко ги обичам.........нищо че съм ги виждала само на снимка....... [confused]
Мими мн гадну тва за дядо ти :(
Ам азз не съм загубвала никой само прадядовците ми ама тва кат малка аз изобщо непомня ама ми е кофти...ся се замислям кво ли ще ми е ако загубя някой [evil]
Най-мн си бичкам майка ми баща ми баба ми и дядУ ми ако загубя някой от тях простууу....нз :(
Загубих баща си... страшно ми е тежко и ми е много,много мъчно за него... нямам думи да го опиша... още немога да свикна с тази мисъл... горкия той,надявам се поне там горе...на небето да се чувства по-добре и да ни закриля,въпреки,че не е сред нас... моля се,да ми прости за това,че не го заварих жив... дълбока ми е раната в сърцето... [reevvv] Обичам го и никога няма да го забравя... Сега няма на кого да кажа "татко"... много,много ме боли...