адовият рай

[ilusia]

Дланите сплетени са за молитва ,
сърцето ми вмигом към висините литва...
Окрилено от света , от мрака и тъгата
от радостта , че сбъдва се мечтата...

Някога на мрамор черен аз стоях
и дните си , живота си кълнях.
Проклинах онзи ден , в който
от небето долетях...
или пък пратеник на ада бях ?

Живота ми в забвение рухна
черна нощ превзе дните и сърцето
безмълвната молба бе на лицето,
а в очите капеха сълзите на детето.

Някога, а бе тъй скоро ...скоро ... а някога бе.
Гърлото бе стиснато, сякаш в менгеме...
а сърцето - раздрано , разкъсано на две.

Но някога бе нещастно дете.
Живота срина я , ала изгради я пак.
Уби я ,но роди я в пепелта на нейния си ад.

И сега във адовия рай живее...
Не просто живее.... тя копнее
радва се и пее...

И сега дланите молитвено сплетени.
Благодари на небесата , че дари я
просто със мечтата...

Има си една мечта и за нея
обърна света... друго не й трябва сега
Живеела някога в самота...
Просто молитва отправя...
Живеела някога в лъжа
благодари за истината

                                       

[ranenia skorpion]

Браво ilusia  - много добро стихотворение !!! [a taka]

[Zatoichi]

Тези редове страшно много ми се харесаха...искам още     :flowers:

[ilusia]

 [shame]
Искаш.... ама не след 1 час сън за 2 нощи :)
Като си оправя къщата :)

[Devil`s Bride]

 [evala] [evala] Браво много силно хареса ми  :)  :kissoflove:

[finiv]

сладур много е красиво....поздравчè от мен [heart__]

[ilusia]

 [inlovee]
Искрено ви благодаря :)
мнението ви значи много за мене :)