Целуваш сълзите ми
и те се превръщат във кал.
Кални локви в душата се плискат.
Отива си нещо. Не, не ми е жал.
Да изгори до основи искам.
В пепелта ще заровя своето сърце-
то повече не ми е нужно.
Ще нарисувам маска
на изкривеното си лице.
Всичко покрай мен ми е чуждо.
Отдавна душата ти ми мълчи.
Акордите на нежността са строшени.
Цигулки с изпокъсани струни
в небе от сиви лъжи
плюят жлъчката си в зелено.
Тези стари дрехи ми стягат
и кожата ми от тях гори.
Ще ги разкъсам,
нека станат на парцали.
Гола е душата ми и не от днес.
Забрави!
Нямам нужда точно ти да ме жалиш.