Любовта е свята...

Started by slunce, June 27, 2006, 11:52:48 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

slunce

Беше един топъл следобед,когато Емили и Петър разговаряха.
-Виж Еми искам да ти кажа че повече не можем да бъдем заедно.
-Но защо?Друга ли има?
-Аз...
-Да,нали?По-хубава ли е ?По-добра ли е?Нима те обича повече от мен?
-Не искам да говорим повече.Прости!
-Чакай не си отивай....
Петър си тръгна,а Еми остана сама.Не искаше да живее.
Излезе на на улицата.Не знаеше къде отива.Хората я гледаха и я съжаляваха.Горкото момиче.
-Какво ти е миличка?-попита я една старица
-Умирам....
-Как така умираш?Не говори глупости
-Вие не знаете нищо оставете ме!
И Еми продължи напред.
Еми се питаше защо той бе избрал друга.Защо я остави?Заваля пороен дъжд.Небето притъмня.Стана адски студено.А момичето все вървеше и вървеше.Стигна до едно място където бе станала катастрофа.Не я интересуваше.Някой каза че едно момче е умряло.Казвало се Петър.
Изведнъж тя се сепна.Отиде до мястото а гледката беше ужасяваща.Да това беше нейният Петър.Сега тя разбра,че всичко е свършило.Братът на Петър беше там.
-Дръж се!-каза и той.
-Не мога да живея без него.
-Каза ли ти защо трябваше да се разделите?Майка ни не искаше да бъдете заедно.И ТОЙ я послуша.
-Как няма ли друга?
-Какво говориш та той обичаше само теб,слънце.
-О,Господи защо защо ми го отне точно сега.
На погребението тя не спря да плаче.Майка му я обвиняваше за смъртта на сина си.
Мина месец,но Еми не можа да свикне с мисълта че него го няма.Родителите и я намериха в стаята и.Беше се самоубила и още стискаше ножа.Да това беше единствения начин да бъде с любимия.
Погребаха я до Петър.Сега вечно щяха да са заедно.
Двете майки загубили децата си,всеки ден ходеха и им носеха цветя.Говореха и плачеха заедно.Не знаеха дали ще имат сили да продължат напред.
А Еми и Петър ги гледаха от небето и плачеха заедно с тях.
-Мамо,защо се противопостави на любовта ни?Сега ще плачеш вечно.Няма да умреш както ти се иска,а ще живееш дълго и ще ме оплакваш.-каза Петър.
-А ти мамо която никога нищо не каза,отново ще се усмихнеш и ще бъдеш щастлива.Сбогом.Авие хора обичайте се и не правете подобни грешки.Любовта е свята-не й посягайте.  

Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете...

`Fallen_Angel`

 [crying] [bravisimo]
Много силно
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

EvIcHkA

 [reevvv] Браво, slunce!  [cvetee]

Вяра. Мечти. Надявам се. Чужда. Отлитам. Отдалечавам се. Без крила...

slunce

благодаря и на двечките
Целувки :kissoflove:
радвам се че ви е харесало [inlovee]

Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете...

Tajni4ka_:(

Много е красиво [reevvv]
Не сме се забравили, а всъщност никога не сме били...
Душите ни ограбени все  други са имали...
Но защо не спираме да се желаем?
И без да сме започнали не можем да спрем!!

slunce


Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете...

MoonLight

Леле слънце, миличка много е тъжно  [reevvv]
Нима любовта наистина може да бъде толкова силна? Нима толкова боли? Не знаех ... Честно казано, ако човек трябва да научи по този начин, по-добре никога да не се влюбва!  [reeeev] [mhmmmm]
Реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

Винаги има изход от мрака и мъглата по пътя на дъгата.

slunce

еее от любовта винаги боли
Но не може и без нея [inlovee]
Така че няма начин.....какво да правим...
Когато си влюбен се чувстваш на 7-то небе,но в моменти като този всичко се срива и просто не ти се живее.
Такъв е животът....... [confused]

Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете...