Ранена вълчица

[Gentiana]

Вой към сивото, нощно небе...
Тишината на глътки изпита.
Нараненото, диво сърце
по следите на болката скита.

Огън жълт във очите гори.
Свещи гаснат в мъглата от сълзи.
Тя е силна, но...много боли
и ще вие - самотна и бърза.

В най - потайния кът на нощта,
ще притвори очи изтерзани.
Всяка силна вълчица сама
ближе в тъмното своите рани

и се влачи по росни треви,
дива ярост кръвта подлудява.
Във плътта и пулсира, крещи
болка в много висока октава.

Този звук стига звездната вис,
Господ горе за миг се втрещява
и животното - жив антихрист
в този миг даже Той съжалява.

Вой към сивото, нощно небе.
Тишината на глътки изпита.
Ще ти мине, нещастно сърце,
но за него ти вече не питай!

[Dalechen]

Жестоко !

[ANAKONDA]

Супер е!

[tender]

Ранен вълк 

От стъпка в стъпка,
следва неотклонно
посоката на лунната пътека.
Хрущи снегът под лапите широки,
от ледения студ минава тръпка,
главата му повдига се полека,
и вперва своя поглед жълтооки
към бледата луна
и гороломно
надава плътен вой, ехти далеко,
разнася се над борове високи,
усилва се от вятъра бездомен,
и стига до луната като ехо.

Тъй топли я,
останала му спомен.

[Gentiana]

И в някой друг живот
вълкът с вълчица,
в ранените си чувства
ще се слеят.
Ще бъде нежно, лудо,
глас на птица
ще им кълве съдбата.
Ще линеят
и все по-силно
ще се сплитат в мрака
като горящи нишки ДНК-а,
който нов живот създават.
Греят
в очите жълти
странни писмена,
на някаква религия
незнайна,
измислена от Дявол...
Или Бог?!
По пълнолуние
рисуват с вой
дъгата
и своята безгрешна ,
зла вина.
Измислени...
И истински...
Съдбата-
сърце на вълк
взривява се в нощта.

[reinbow]

Разтърсващо е... Поздравления :flowers:

[ilusia]

 :) [you broke my heart] [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs]

[Gentiana]

 [slun] [wish all my love] [spining heart]

[Dalechen]

За мен вълкът е символ на свободата

[Gentiana]

 [inlovee]

[Dulce_Insoportabla]

Прекрасно е. [inlovee]

[SkitnicaVmoretO]

Вой към сивото, нощно небе...
Тишината на глътки изпита.
Нараненото, диво сърце
по следите на болката скита.

Огън жълт във очите гори.
Свещи гаснат в мъглата от сълзи.
Тя е силна, но...много боли
и ще вие - самотна и бърза.

В най - потайния кът на нощта,
ще притвори очи изтерзани.
Всяка силна вълчица сама
ближе в тъмното своите рани

и се влачи по росни треви,
дива ярост кръвта подлудява.
Във плътта и пулсира, крещи
болка в много висока октава.

Този звук стига звездната вис,
Господ горе за миг се втрещява
и животното - жив антихрист
в този миг даже Той съжалява.

Вой към сивото, нощно небе.
Тишината на глътки изпита.
Ще ти мине, нещастно сърце,
но за него ти вече не питай!

Поклон. Прекланям се пред стиха ти, слънце. [heart__]  [evala] [evala] [evala]

[Gentiana]

 [chatlove] [wish all my love]

[phibi]

Успя да ме накараш да се почувствам като вълчица, чудна моя! А това не е лека задача :p


[inloveee] [inloveee] [inloveee]

[Gentiana]

мда, наистина е трудно да трансформираш ангел във вълчица   :)
Щом съм успяла,...браво на мен  [twist] :p
[chatlove]