Студеният вятър, който ми навя топлина

[raia]

Уморени клони
се преплитат в студа
пада лист, после втори
и умират завинаги
потъпкани грубо в калта.
Дъждът вали
също както беше преди
ти си там, седнала сама на тротоара
и слушаш нежната песен,
която нощта е запяла.
Усещаш упоритите капки,
които остро и шумно се впиват в земята.
усещаш и силния вятър,
прекратяващ завинаги
спокойния живот на листата.
Знам че очакваш пак някоя закъсняла звезда
да ти покаже отдавна загубения път към дома.
Но нямаш сили да станеш
нещо ти пречи
нещо разкъсва те пак
нямаш сили и да простиш
защото знаеш че така или иначе
накрая сама ще си пак.
Виждаш луната
изгряла със цялата си прелестна красота
иска ти се да забравиш тъгата,
но уви чака те друга съдба.
Вятъра отново отроннва листо
поредното, още едно,
но и то като теб има друга съдба
решило е умишлено да попадне
във вледенената ти ръка
опитва дори и да знае,че трудно
ще стопли премръзналата ти чиста душа.
И ето че ставаш,тръгваш
изглеждаш дори по-силна и от преди
красива си подгизнала
от толкова много небесни сълзи
знаеш че докато не се намесиш
няма да спре да вали.
Бавно по асфалта мокър вървиш
оглеждаш се в локвите
решена да намериш
липсващото парче
от своето отдавна разбито сърце.

[tonnny_bg]

Много е красиво.Поздравления! [plqs plqs] :flowers:

[raia]

Благодаря ти :kissoflove: