Тази стара игра - любовта

Started by Gentiana, June 27, 2006, 01:00:15 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

В празните очи на бяла сова
нощта горчи - утайка, сянка, дим.
Играта стара има кожа нова -
за път пореден чувствам че грешим.
Наместо нежни ласкави обятия,
със страст на диви котки се дерем.
Подострям като пики възприятия -
гротескни образи, банален тъп рефрен.
Защо във джоба си натикал нежността ми?
Защо крещя, че мразя те, не знам...
Какво ни изкривява и ме мами
да те зашлевя, вместо да се дам.
Флотилия от грешки плува в мрака
на блатото от спомени и страх.
Дали на края нещо ще ни чака
и ще избърше любовта от този прах?!


,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

`Fallen_Angel`

[inlovee]

За пореден път ...  [bravisimo]
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Angel Soul


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.