Тя..

[Iowa]

Искам да ви разкажа за целувката от кралицата на мечтите ми..
Деня,в който разговарях очи в очи с нея, беше тъй необикновен.. Облаците поемаха златния отенък на слънцето и ставаха толкова привлекателн... Небето беше тъмно синьо.. Нощта бавно и галантно се спускаше над земята..
Вървях тъй спокойно и леко, сякаш бях перо, а вятърът ме мяташе насам-натам..
Чувставх се добре-днес не мислех за проблемите си,а само за Нея.. Да,тя беше единствената способна да ми помогне сега..
Продължавах да вървя.. Инстинктът ме дърпаше натам.. Желаеше де се срещна с красотата й..
И отново мислех за облаците.. Сякаш ме викаха при себе си.. Аз също исках да ги чувствам по-близки, но сега знаех, че Тя ме чака.. Не исках да я разочаровам..
Ето че стигнах.. Това бяха железопътните линии.. Те също ми говореха.. Изричаха ужасната истина в лицето ми и ме караха да отида другаде.. И те не ме искаха..
Аз бях прекалено странна за тях, говорех им,но те ме мислеха за луда..
Не, аз не съм луда-аз съм самотна, неразбрана, изоставена, погубена.. Различна.. Да,може би за това всички ме мразеха-защото не разбираха думите, които изричах.. Понякога и самата аз не ги разбирах..
Две прекрасни същества седяха до мен и говореха за луната..
Две млади сърца, готови да вкусят от сладостта на живота.. Аз не бях като тях.. Аз бях мрачна и тъжна, мразях живота си, съжалявах, че съм се появила на тоя свят, но нещо ми пречеше да го направя..
Ето че те седяха пред мен-двамата ми най-добри приятели.. Дали бяха такива или просто аз се надявах в това.. Не зная... Единственото, което знам е, че им завиждам за толкова много неща.. Колко бяха красиви.. Обичам да гледам красиви неща, но вътре в мен знам, че ги мразя-толкова са перфектни..
Бели и чисти души, а до тях една черна и разядена от скръб.. Може би последната трябваше да изчезне и всички да я забравят..
Избягах от линиите.. Скрих се зад листатат на дърветата.. А те бяха все тъй красиви.. Исках да живея в нейното тяло и да имам неговата душа.. Щях да съм толкова добра, но нямаше да съм аз..
Да, може би бях обречена да бъда просто аз.. Онова нищожно аз, което вечно ще търси обичта и щастието, но никога няма да ги намира..
И тримата мечтаехме.. Тя за него, Той за друга..
Понякога светът им ми се струва глупав, а може би просто не го разбирах... Важното беше, че живеят живота си, без да си задават безсмислени въпроси като мен..
Онова дърво.. То сякаш ме викаше.. Искаше да отида при него, а аз само го гледах и мечтаех..
Душата, която се криеше в него, беше толкова нежна и крехка.. Непорочните й ръчички желаеха да усетят мазута между пръстите си..
Но не успяваше.. Опитваше се да стигне до мен, но не можеше.. Аз не й помагах..
Сълзи започнаха да се стичат от очите ми.. И аз исках да я докосна, но нещо не ми позволяваше..
От гърдите й излезна измъчен стон.. Почувствах остра болка в сърцето си..
Бях слаба.. Не можех да издържа.. Трябваше да го направя..
Леко повдигнах ръката си.. Бавно.. Все по-близо..
Тя щеше да улови ръката ми, но изведнъж усетих как нещо тежко ме пронизва..
Беше толкова леко, не ме болеше..
Когато метала докосна плътта ми, Тя започна да крещи.. Разбра, че е загубила и че няма да държи ръката ми..
Не ме болеше.. Напротив, аз не усещах нищо.. Знаех само, че стуйката кръв се стичаше бавно.. Капките падаха тъй красиво.. Сякаш беше червен дъжд..
Тялото ми леко изстиваше.. Вече я виждах.. Тя най-накрая дойде.. Наведе се над мен.. Почувстваш меката й бялата коса на бузата си.. Усещането беше неповторимо.. Готвеше се да ме целуне.. Устните й се долепиха до моите..
Последен дъх излезе от гърдите ми.. И точно,когато щях.. Да, аз щях да имам свободата.. Нещо ме събуди..
Проклетият влак! Той беше виновен.. Вече можеше да съм някъде другаде, а аз бях тук..



Поглед впит в небето..
Облаците са тъй прекрасни-единствените, които ме разбират и са готови да приемат мечтите ми в обятията си..
С тях и вятъра се чувстван свободна и обичана..
И вървя си аз онесена с надежда да ме забележат, но в очите им съм по-скоро смешна и глупава.. 





                                                                 ..следва продължение..


[confused]

[`Amy_Lee`]

чакам продължението!!!

[need_for_love]

Няма ли да има продължение? Много е хубаво  :)

[...::Mag1::...]

чакам продължението!!!

И аз чакам :)
С голямо нетърпение  [slun] [oh kotioo]

[kalista]

Уникално е... Браво.. Искам и аз продължение...  [heart__] [inlovee] [heart__]