Сърцето

[dardorkoto]

Сърцето ми гори в огъня на любовта към едно прелестно цвете, едно слънчице, което
искам да прегърна отново, за да почувствам отново нейната топлина, нежност и
красота.Тя грее сякаш нейната светлина и красота никога няма да загаснат.Като
ярка звезда в нощта, която ще изгрее с утринта..като ярко слънце, но дори когато
залезе моето мило слънчице ще се превърне в ярка звезда в нощта и отново ще е
до мен.Душата ми иска отново да почувства топлината на моето слънчице, за да
изчезне студът от душата ми и да се запълни с нежността и любовта на моето
прелестно слънчице.Тя е като ангел, който е слязъл от небето, за да вдъхне лъч
живот на моята изстрадала душа, като лъч за малко топлина, която да
прокуди студът от моята душа.Богиня или слънчице не знам, но знам, че щом я зърна
сърцето ми започва да тупти сякаш никога не е туптяло, сякаш е било спряло..
чакало да затупти отново за любовта и топлината на едно цвете, едно мило слънчице,
което да вдъхне лъч живот на моето сърце и то да затупти отново за нея..