Изгубено момиче

[raia]

Сълзите й бяха кристални
болеше я, усещах това
проклинаше всичко и всички
вярваше, че не заслужава такава съдба.

Капки се стичаха тежко
по снежното бяло лице
моливът й беше размазан,
а червилото още по-зле.

Протегнала длани напред
всякаш търсеше нещо в безкрая
шепнеше странни слова
изричаше думи,
почувста колко отчайващо близо е края.

Изгубена беше
вече беше късно да са спаси
щом сърцето разкъсано бе
нямаше нещо, което можеше да я спре.

Чу се молитва
после тежкото падане на сълза
отпусна се нежно
и грациозно назад във ума си тя полетя.

Странно, но най-сетне се почувства добре
знаеше че бе отишла твърде далеч,
за да може да спре
...не

Реши да заспи и дано да санува че отново лети
беше хубаво, без дори да боли.
Да заспи, ала нека този път завинаги
затвори тези невинно зелени очи


Завръщам се отново:)