Единственото което я спираше бяха хората.

[ilusia]

Катлиин седеше сама , в тъмната стая . Леглото бе разхвърляно и развълнувано. Обгърнала коленете си с ръце , навела глава плачеше в нощта. Беше я яд на себе си. Отново поредната криза на личността , която изграждаше от нея едно не повторимо аз , виртуоз на човешките качетсва.
Отново поредна тъмна нощ , на която дори пъкала би завидял за безнадеждността , която лъхаше от нея.
Беше се събудила от поредният кошмар... а се надяваше , заспивайки , че кошмарът ще изчезне.. Заблуда.
Красивите заблуди в живота й и струваха ужасно много , научавайки се да надмогва егото и паденията на своята душа.
В борбата за оцеляване ... Кат , не беше загубила своята вяра. Колко пъти бе падала. И не падането й бе причинявало болка... беше й лесно да падне. Болезненото бе изправянето. Опъването на гърба , вирнатата брадичка... властта в очите й ... възвръщането на всичко това , което бе отлетяло в следствие на болезнено накърнената й съшност. Но вярата й бе цялостна. Разпокъсана но цялостна. СЪбираше пърченцата и ги вграждаше в пъзлел с хиляди дребнички елементчета.
В твръдият и каменно-жесток живот на скалата , тя бе запазила ефирната си ангелска съшност. Бе изградила за себе си простички правила  и принципи , чиито нарушаване й носеше болезнено разрушаване на идеята , за величието й.
Знаеше какво я чака в бъдещето и с удоволствие бе приела идеята да бъде някоя. Цял живот  стремяла се да доказва личността и силата на волята си , тя бе подготвена да бъде някоя... до някъде...
Беше максималист - искаше най-доброто , стремеше се към най-доброто... даваше най-доброто от себе си.
Често не разбирана , губеща приятелства и познанства , поради необикновенната й личност бе оставала сама , тънеща в самота и не разбиране.
Все още млада.. но Божествено древна , личността й не бе изградена до край. И тя не се залъгваше , че скоро това ще стане....
Беше се променяла хиляди години... за да стане бегъл спомен на онова което щеше един ден да бъде.
И знаеше , че всички болки и не згоди на истерзаното й лице , един ден ще бъдат мила усмивка на снизхожение към старият й начин на мислене и живот.
Тя бе едно щастливо ококорено човече...защото живееше в реалността на безграничното. Не познаваше и не признаваше границите и рамките на човешките емоции , пределите на чувствата и възможностите на психиката.
Далеч не можеше всичко .... но вървеше устремена и борбена на там. Имаше високи цели и искаше да ги постигне. Бе готова да се срине и пак да се изгради , за да успее да продължи. Единственото което я спираше бяха хората. АХ тези хора...
Пречеха й до безумие. Но без тях тя не би била онова което можеше и щеше да стане. Без тях думите й щяха да бъдат клиширано научени фрази и гола теория.
И сега Кат... замисли се над всичко това.... и благодари на всички хора, забили ножа в гърба й. Благодари им за всияка мъка  и рана. Благодари им за всяка усмивка и красива топлота. За прегръката и мъдростта която те й носеха...

[`Fallen_Angel`]

Нямаше нужда да променяш името :)
Красиво е написано това, което чувстваш
[bravisimo]



[knife] - хубава иконка, сетих се за нея, когато четях края на разказа ти :)

[ilusia]

Не съм променяла името :)
Не съм и мислила за такава картинка :)
Просто дадох воля на емоциите си , признах слабостта си и казах , че съм в криза :)
Не последната не и първата ;)
ПОредната по пътя , че не я признавам като болка а като урок ... макар и да боли :)

[`Fallen_Angel`]

Знам :) Колкото и да не ти се вярва те познавам и нямаше нужда от обяснения :)

А за картинката сама се сетих, не намеквах нищо :)

[ilusia]

Зная , че ме познаваш :)
ВИнаги съм се опитвала да те допусна до опознаването.
И не съжалявам :)

[finiv]

 :) сладур - гушвам

[`Fallen_Angel`]

Снощи твърдеше друго :))
Няма значение .. още веднъж браво за ... разказчето :)
Нямам желание да превръщам темата във флоод.
Приятен ден

[ilusia]

Твърденията ми са адекватни на поведението ти
...

[angel4e_f]

мило супер е,нямам думи!

[`Fallen_Angel`]

Твърденията ми са адекватни на поведението ти
...

Овен до последно  :) Но сигурно се гордееш с това

[ilusia]

Ако искаш да ми кажеш нещо - знаеш къде съм.
Другото е излишно чесане на езици , гъделичкане на его и тн.