Арлекино

[Gentiana]

Това е лицето,
което ми подарява светлината -
блясъкът му е кехлибарен.
Във всяко око
по мъничко слънце свети.
Сълзите - капчици смола
застиват вечни в небитието.
Във всяка капка уловени остават
спомени, надежди и грешки.
Красотата е илюзия за вечност?!...
Това си е направо смешка.
Днес ще взема цветове от тъгата.
Ще нарисувам едно лице ново.
Гълъби в очите ще застинат - далечност.
Кожата- паяжина ветровете ще развяват.
Устните във кармин ще боядисам,
в най-черните му нюанси.
Да им завидят и най-страстните рози,
просто да повехнат от завист.
Лице-маска, което истината ще скрива.
Нещо като италиански арлекино.
Рисувам с пръстите на болката самотата си.
И вече не знам дали наистина ме има?!

[radi_radev19441944@abv.bg]

Веднага ще те опровергая. Красотата ти не е илюзия. Стихът не е илюзия.
Самотата не е илюзия  и е важно условие  за поезията.
Не може да напишеш нито ред във весела компания . Пробвай.
Много нежно и меланхолно. :)

[idan]

Това е лицето,
което ми подарява светлината -
блясъкът му е кехлибарен.
Във всяко око
по мъничко слънце свети.
Сълзите - капчици смола
застиват вечни в небитието.
Във всяка капка уловени остават
спомени, надежди и грешки.
Красотата е илюзия за вечност?!...
Това си е направо смешка.
Днес ще взема цветове от тъгата.
Ще нарисувам едно лице ново.
Гълъби в очите ще застинат - далечност.
Кожата- паяжина ветровете ще развяват.
Устните във кармин ще боядисам,
в най-черните му нюанси.
Да им завидят и най-страстните рози,
просто да повехнат от завист.
Лице-маска, което истината ще скрива.
Нещо като италиански арлекино.
Рисувам с пръстите на болката самотата си.
И вече не знам дали наистина ме има?!

***
Арлекино, арлекино,
гореща дървена глава,
звездите той запали,
студа завинаги прогони.

Поздрав!

[Gentiana]

 :) :kissoflove: