Момичето на моста

[slunce]

Тя беше сама и безпомощна.Вече не издържаше.Дано гостите вече да си тръгват.Не можеше повече да се преструва на щастлива и да раздава фалшиви усмивки.Целият и живот бе един фарс,една илюзия.Тънеше в разкош и пари,но това не я правеше щастлива.Нейният свят бе свят на пари,наркотици,цигари,алкохол.Трябваше да си част от това.Не и беше лесно.Родителите и винаги бяха заети.Никога нямаха време за нея.
-Мамо..
-Колко искаш?
-Но аз ...
-300 стигат ли?
-Защо си мислиш че искам пари?
-А тогава какво?
-Исках да ти кажа че те обичам...
-О, мила нямам време за такива глупости!Тръгвам.Чао..
Родителите и мислеха че с пари всичко се решава.Впрочем така мислеха повечето хора.Щом си богат всичко е лесно.Не вярно.За Бога разберете!Богатите също плачат.
Една вечер,когато отново беше сама,тя реши да се разходи.Вечер обичаше да ходи на моста да гледа как реката тече бавно,бавно.Гледаше влюбените двойки и се питаше къде е той.Мисли ли поне малко за нея?Помни ли я въобще?О,ако знаеше как сега неговото момиче страда,а него го няма.Нито чува,нито вижда.Тя гледаше просяците молещи се за няколко стотинки и си мислеше че тя има всичко,а те умират от глад и студ.Нямат дори покрив над главата си.Тя би им дала всичко което  има.То не и трябва.Тя живя в един фарс.Няма смисъл да продължава.Някои биха казали че е лигла.Че не е възможно да е толкова богата,а да не е щастлива.И така лека полека се унесе.
Ето че вече беше утро.ХоратА минаваха и я гледаха,а тя не помръдваше.Стоеше там красива и неподвижна като статуя.Това беше вече една загубена,една мъртвакрасота.Извикаха родителите и.Те бяха ужасени.
-Миличка какво стана?Защо ? Прости ни че  не разбрахме твоя малък свят.Прости ни че те пренебрегнахме.Малкото ни момиче...Защо Господи,защо?
А хората се чудеха какво би накарало дъщерята на един от най-богатите хора в града,да иска да умре.Та тя имаше всичко.Ама че лигла.
Ех,хора защо сте толкова жестоки?Защо не спрете да злословите?Оставете момичето да почива в мир.
Новината стигна и до приятеля и .Той беше съсипан.Но бързо му мина или поне така изглеждаше,защото всеки ден ходеше на гроба и и си говореше с нея.А пред хората се правеше че нищо не е станало.Не искаше да го съжаляват.
Какво стана с родителите ли?Ами живеят в своя голям палат потънали в пари и разкош.Бащата се превърна в алкохолик,а майката се побърка.
А  сега виждате ли че богатите също плачат.А като ви казвах не вярвахте.Разликата между мен и нея е че аз съм жива,а тя-мъртва.Само това.И не мислете че парите те правят щастлив.С тях можеш да си купиш много неща,но не и щастие.

[angel4e_f]

 [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] и при мен е така [reeeev] [reeeev] [reeeev]

[slunce]

това е лошото че това се случва  [confused]

[Divine_girl]

Съдбата понякога е доста жестока с някои хора  [confused]

[`Amy_Lee`]

идеята на разказа е наистина страхотна,само че трябваше да пипишеш още малко,малко по-подробно, и да наблегнеш повечко върху смъртта на момичето.според мен,де.Инае наистина е невероятно.

[slunce]

Благодаря ти за съвета,права си.
Не я е убил студа през нощта,а студа в сърцето й.