Твърди се, че децата, които се раждат сега, няма да могат да правят съществена разлика между общуването в интернет и това на живо, защото израстват и с двете.
Имах да пиша курсова работа "Хиперреалност ли е Фейсбук" и там ми дойде музата да поразсъждавам. Хиперреалност съдържа само елементи на реалността, които са достатъчни за заблудата на даден човек. Моята теза беше, че разликата между реалността и хиперреалността са сетивата - ако не можеш да чуваш човека срещу теб, да виждаш жестовете му или да усещаш присъствието му, просто общуването не е реално.
В интернет усмивките са заменени с емотиконки, при които например израза за усмивка е само един, за раздразнение - само един, но човек може да се усмихва по десетки начини в зависимост от това, което иска да изрази.
Мисълта ми е, че интернет връзките стават все по-чести, защото подрастващото поколение ги приема за нещо нормално. Всъщност обаче нормалните взаимоотношения на хората се изкривяват от това и не знам какво ще стане по-нататък.