Надбягване

[Unforgotten`feeling`f]

Надбягване

На стартовата линия плътно изправени
със теб да се засилим сме готови,
уж сме отпочинали,със сили изравнени,
но май наместо гуменки,обули сме подкови...

Поглеждаш ме страхливо и малко горделиво,
готов си да ме победиш,личи си,
самоуверен и силен ти си,
но въпреки kонкуренцията между нас,
някак причудливо,
не те усещам като съперник в този час.

Секундите изтичат,след миг ще потеглим
двамата отделно към своята съдба,
трепетно шанса да спечелим-ще притеглим,
един от нас към победа славна ще протегне радостно ръка.

И миг остана,само част от вечността,
във който равни сме все още на старта,
след малко ще поемем риска,опасността,
да се провали един от нас,да хвърли печелившата си карта...

И ето,сигналът за начало е отмерен,
да тръгваме напред е време,
и ето,шансът към целта,най-сетне е намерен,
въпросът е,кой от нас ще съумее да го вземе?

И бягането почва,двамата почти летим,
устремени към желания финал,
и толкова сме надъхани,че дори във тъмното блестим,
искаме да стигнем бързо,без да допуснем някой фал...

Тогава...ти ме спъваш,
уж случайно от мястото си се отклони,
аз падам,ти ме изпреварваш,
а провалът успя да ме сломи...

Целта от мен избяга,бързо се отдалечи,
а ти без да се обърнеш,продължи,
и намразих завинаги жестоките ти,светли очи,
които да спъват обичат... и да побеждават с лъжи....