стария й начин на живот

[angel4e_f]

-До тук беше!Всичко свърши!-държеше се студено и сякаш безразлично ТОЙ...-Недей да ме гледаш така...забрави ме!
-Аз...искам да знам каква е причината!-молеше ТЯ-Каква е?
-Нарани ме отново!Сбогом...Не ме търси!
-Знаеш по какъв начин можеш само и единствено да ме отблъснеш завинаги...казвала ти го бях преди време...
-Не помня!(или поне се правеше че не помни ТОЙ)
-Хайде кажи го...иамш право на избор:Мразя те или Не те обичам...давай.Изречи го!
-Няма да го кажа,не чувствам нито едно от двете...
-А тогава...?
Настъпи мълчание....Телефонът на Илияна звънна.
-Ало?Кажи,мамо.
-Елате,качете се у нас.-каза майка й.
-Добре,идваме.-отвърна момичето.
Качиха се горе.Благо седна на стола в стаята на Илияна и й каза да седне далеч от него.
-Разбираш ли...до тук беше...ти уби всичко...уби обичта ми...уби ме..остана само омраза...!
-Значи не ме обичаш...ами кажи го....-промълви през сълзи тя.
"Не плачи","Не плачи","Не плачи"-крещеше си на ум...-"Недей!"
-Ти каза,че е останала само омраза-отвърна ТЯ-значи ме мразиш,така ли?
-Не!Не съм го казал!М/у омраза и това да те мразят има голяма разлика...-каза ТОЙ
-АХАМ...Какво ще правиш от тук нататък...?
-Ще си продължа с футбола и така...
-Явно без мен ще е по-добре...е,надявам се...
-ДА!По-добре ще е...без....теб-каза той.
Но и двамата знаеха,че не е така...Те не можеха един без друг...не можеха един ден без да се видят...а камо ли без да се целунат....
-Искам...да те прегърна...за последно...-пече ТЯ.
-Не!Не исакм!-грубо ,но през сълзи каза ТОЙ.
-Какво искаш от мен?
-Вече...нищо...!
-Ниам ти не искаш да те прегърна...?
Благо замълча.Илияна четеше по очите му-виждаше колко болка има в сърцето му,но напук на нея правеше всичко.
-Аз тръгвам...късно е...00:25 е...-каза ТОЙ.
-НЕ...ОСТАНИ...ОЩЕ 10мин...-отвърна Илияна.
-Добре...до 00:35...
И Илияна вдигна ръце към врата си...Започна да разкопчава закопчалката на ланеца,който той й бе подарил...
-Ето,вземи го...моля те!
-Не...не...
-Разбрахме се ,че когато спреш да ме обичаш ще си го поискаш...-каза едва разсплаканото момиче...
-НО...аз не съм го поискал,нали?...
Двамата стояха и се гледаха...Събираха и криеха сълзите си вътре в сърцата си(или поне остатаците от тях).Благо се мъчеше да покаже,че не го боли,но...правеше точно обраното...
-Вече е 00:35...аз...викам си такси...
-Постой...моля те...-каза ТЯ.
-НЕ НЕ...разбрахме се нещо...
Звънна телефон...
-Добър вечер!Едно такси на "...".
Натъпи мълчание...
-Ела ме испрати...Таксито идва след малко.
Слязоха доло.Илияна усети как най-чистото и най-святото нещо,което имаше си отиваше от нея...завинаги...
-Аз...искам да те прегърна...-каза ТЯ.
-Таксито идва...
И то беше вече до тях...
Той й обърна гръб.А тя усети как се разкъса нещо в нея...Сърцето й умря завинаги...Изчезна някъде във вечността.Уби се от неговите думи...от изкуственото му безразличие...
Таксито потегли...Тя се обърна...Качи се по външните стълби и се облегна на стената и се свлече съкрушенна на земята...А той,той за погледна ,но нищо не направи.Видя как едно сърце се разби...на парченца...завинаги...
Хората я гледаха...А тя...тя лежеше там...на мраморните стъпала...облегната до стената и...палчеше...умираше...Нямаше търпение да се върне към стария й начин на живот заедно с алкохола,цигарите,фалшивите приятели...заедно с нещо ново...нещо,което щеше да я промени завинаги...дрогата...дано поне тя я убиеше...
-Той ем уби от вътре...Тя ще ме довърши и тялом...-изхлипа ТЯ!

[angel4e_f]

забравих да кажа че е по реален случай..и то и часовете са реални...преди близо час ми се случиии [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev]

[`Fallen_Angel`]

Мила, недей :(
Бори се, крещи, чупи, но не се предавай по този начин

[angel4e_f]

Мила, недей :(
Бори се, крещи, чупи, но не се предавай по този начин

А какво става,когато вече нямаш сили за нищо...? [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev]

[`Amy_Lee`]

[reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] Илиянче,наистина не се предавай по този начин!!! :(:(:(:(:(

[`Fallen_Angel`]

Мила, недей :(
Бори се, крещи, чупи, но не се предавай по този начин

А какво става,когато вече нямаш сили за нищо...? [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev]

Мило, намери сили.
Отдай се на емоциите си, но не прави глупости.
Не искам и да си представям колко те боли, но я преглътни тази болка, остави я сама да си иде с времето, но не се отказвай от теб самата по този начин.
Ти си нещо. За теб има нещо на този свят. Ако е това момче - бори се. Ако  е нещо друго - само ще си дойде. Но ти СИ. Бъди.
Знам, че сега болката е толкова голяма, че каквото и да ти кажа ще ти прозвучи като пулна глупост на някоя пача...
Затова ще си замълча и ако имаш нужда - пиши ми на ЛС, за да бъда до теб [heart__]

[MoonLight]

Нямаше търпение да се върне към стария й начин на живот заедно с алкохола,цигарите,фалшивите приятели...заедно с нещо ново...нещо,което щеше да я промени завинаги...дрогата...дано поне тя я убиеше...
-Той ем уби от вътре...Тя ще ме довърши и тялом...-изхлипа ТЯ!

Ангелче, много съжалявам за това което се е случило! Но НЕДЕЙ да правиш тази грешка, не се погубвай, заради някой който явно не му пука за теб! НИКАКЪВ АЛКОХОЛ, НИКАКВИ цигари!!! Никакъв стар начин на живот... Гледай само напред! След всяко лошо нещо идва нещо добро! Не се отчайвай..

[slunce]

алкохола,цигарите и дрогата...
прибегнах до тях когато се чувствах слаба и самотна
направих грешка,и оправих по-голямата част от нея
а колкото до фалшивите приятели-аз цял живот живях с такива
Съжалявам миличка!!!!
Той спомена че ще се върне към футбола....ох
и бившето ми гадже каза така
Има големи амбиции,а аз съм го била разсейвала
После стана гадже с една ''приятелка''
още има онази искра в погледа когато ме погледне,знам че не е безразличен
А той не е виновен,знам какви глупости му разправяше сестра му за мен-а я мислех за приятелка
Не се отказавай от любовта,ако мислиш че той още те обича
и не прибягвай до крайности
Успех!!!

[angel4e_f]

MoonLight благодаря за милите думи...адски мн...не знам какво да кажа... [reeeev] [reeeev]

slunce благодаря ти,благодаря мн [reeeev] [reeeev]

[Gentiana]

Мила, недей :(
Бори се, крещи, чупи, но не се предавай по този начин

А какво става,когато вече нямаш сили за нищо...? [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev]

Когато вече нямаш сили за нищо и ти се струва , че дори правото да умреш ти е отказано и дните ти и нощите са се превърнали в една дълга агония, а някъде в теб гори адски огън, който те изпепелява,а после възкръсваш, само за да се превърнеш отново в пепел и отново, и отново....повярвай ми, изпитвала съм го...знам какво е.Всички сме го изпитвали поне по веднъж.
И въпреки, че точно в този момент болката е толкова нетърпима, че те кара да си мислиш за най-безумните лекарства като алкохол, цигари, дрога....не, това не са лекарства - това би било началото на края, един жалък край, който ти не заслужаваш,въпреки, че вечер се молиш на сутринта да не се събудиш, напук на всичко ...недей!
Намери сили да спреш разрухата.
Той може би няма да се върне...А и струва ли си?Щом те е зарязал, събуди в себе си демона на гордостта си, направи се красива, събирай се с приятелите си, смей се напук, прави всичко онова, което , когато сте били заедно може би си пропускала и си пренебрегвала.Това винаги помага. Поне малко. Поне денем.
Запълни времето си до дупка, за да не ти остава такова , в което да мислиш за него и за разни глупости.
Постепенно мътилката ще се оттече, ще се избистри,кой знае - може би когато слепите ти сега очи прогледнат, ще видиш пред себе си някой , който до сега не си забелязвала, но е бил до тебе и е чакал да го забележиш. Винаги има такива. Виждаме ги едва , когато някой друг е сипал бавнодействаща отрова в кръвта ни.
И в никакъв случай не се предавай!
Времето може да не лекува раните, но поне ги превързва и те постепенно хващат коричка и вече не болят толкова и просто остава един белег, на който не трябва много да му обръщаш внимание.А още по-малко сама да си разчопляш тази рана.Остави я да зарасне...И не забравяй, че не си сама.
Най-малкото имаш нас. А това никак не е малко. Понякога приятелите струват много повече от Някой си, който е решил, че няма място за нас в живота му...Да си го държи...
[inloveee] [cvetee] [wish all my love]

[angel4e_f]

Мила, недей :(
Бори се, крещи, чупи, но не се предавай по този начин

А какво става,когато вече нямаш сили за нищо...? [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev]

Когато вече нямаш сили за нищо и ти се струва , че дори правото да умреш ти е отказано и дните ти и нощите са се превърнали в една дълга агония, а някъде в теб гори адски огън, който те изпепелява,а после възкръсваш, само за да се превърнеш отново в пепел и отново, и отново....повярвай ми, изпитвала съм го...знам какво е.Всички сме го изпитвали поне по веднъж.
И въпреки, че точно в този момент болката е толкова нетърпима, че те кара да си мислиш за най-безумните лекарства като алкохол, цигари, дрога....не, това не са лекарства - това би било началото на края, един жалък край, който ти не заслужаваш,въпреки, че вечер се молиш на сутринта да не се събудиш, напук на всичко ...недей!
Намери сили да спреш разрухата.
Той може би няма да се върне...А и струва ли си?Щом те е зарязал, събуди в себе си демона на гордостта си, направи се красива, събирай се с приятелите си, смей се напук, прави всичко онова, което , когато сте били заедно може би си пропускала и си пренебрегвала.Това винаги помага. Поне малко. Поне денем.
Запълни времето си до дупка, за да не ти остава такова , в което да мислиш за него и за разни глупости.
Постепенно мътилката ще се оттече, ще се избистри,кой знае - може би когато слепите ти сега очи прогледнат, ще видиш пред себе си някой , който до сега не си забелязвала, но е бил до тебе и е чакал да го забележиш. Винаги има такива. Виждаме ги едва , когато някой друг е сипал бавнодействаща отрова в кръвта ни.
И в никакъв случай не се предавай!
Времето може да не лекува раните, но поне ги превързва и те постепенно хващат коричка и вече не болят толкова и просто остава един белег, на който не трябва много да му обръщаш внимание.А още по-малко сама да си разчопляш тази рана.Остави я да зарасне...И не забравяй, че не си сама.
Най-малкото имаш нас. А това никак не е малко. Понякога приятелите струват много повече от Някой си, който е решил, че няма място за нас в живота му...Да си го държи...
[inloveee] [cvetee] [wish all my love]

благодаря ти много за всичко-за милите думи,за отешителните слова,които ми каза [i love you2].но просто не мога [reeeev].не съм толкова силна... [reeeev]някога бях,но сега не съм...нямам сила вече...Той стана част от живота ми-една незаменима част,която не понася празнотата,в която се намира сега.Нито приятели имам(истински де,фалшивите са в повече),семейството ми се превръща в пълен АД,а само той ми беше едничката,единствената опора,която ме държеше от мига,в които почна срутването...
Сега и тази опора си отиде ,а аз не мога сама да се държа.В живота си човек винаги се нуждае от някой ,които да го държи и да е до него в най-трудните му моменти-да го подкрепя и да му помага,да изживява болката заедно с него...А в моя живот този човек беше ТОЙ [crying].И сега го няма...няма го,а аз не знам как и с кого да продължа...Момчета-много.Но не мисля че някой някога ще го замени.Той си беше Той-единствен и неповторим [burning heart],научи ме да живея по своя си начин или поне така си мислех.Незнам как да продължа...Направих грешката,че заради него оставих истинските си приятели...само заради него остави приятелство на възраст близо 10 години...А сега...сега си останах сама...единствено сам самичка [reeeev]...и се съжалявам...съжалявам се и това ме убива още и още!

[ilusia]

Знаеш ли миличка...
Ти си щастлива.... Колко си щастлива само...
ЗА Бога погледни се - погледни каква прекрасна ЛИЧНОСТ те е направил живота....
Ти си в нашите сърца...
Ти си прекрасен човек и аз не ти давам да се предадеш !
Помисли за себе си , за живота , за преспективите пред себе си !
Изправи се  , вдигни красивата си главица и не позволявай да се стринеш.
Дори целият свят да се стовари  , да се срине и згромоляса... остани права красавице !
Струва ли си мила, да хвърлиш на вятъра целият труд,  всички сълзи и капчици кръв , който си проляла за да станеш това което си изградила от себе си ?!
За Бога... не се превръщай в развалина....
Погледни колко много хора имаш до себе си... Огледай се.. само виж.
Виж двете си ръце , моляте погледни ги...погледни какво можеш с тях ! Да даряваш прегръдки и милувки.. да даваш сила !
Погледни очите си... погледни каква сила струй от тях...
Погледни света , в който живееш! Погледни хората , лицата и тъгата им. Болката и ненавистта им...
Бъди различната.. Бъди онази която може... Която иска от живота..и на която животът ще й даде !
Не бъди връбче носено от течението на вятъра... БЪди орела... порещ стихията на бурята !
Защото СИ ТИ и ТИ можеш... просто и само защото си Ти :)
Не ти давам да се предаваш... чуваш ли , не ти разрешавам !!!

[angel4e_f]

ilusia благодая ми мила,наистина за милите и кокоражаващи думи-Ти и всички други ме накарахте наистина да се замисля какво имам...но проблемите в семейството и проблема  с него...просто са твърде трудни и задълбочени...болезнени и ...не мога да ги превъзмогна...в един момент целия ми свят се срина в/у мен самата,да беше проблем след проблем някак щях да се оправя.А то изведнъж всичко се срути...до основи! [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev]

[ilusia]

Ех малката ми принцеса....
Колко още сривове ще има.
Колко нощи няма да излизаш за да си до тях
Колко мечри ще умрът заради тях...
КОлко още ще бъдеш упора...
Казвам ти го от опит ;)

Днес казах същото на сестра ми , което казвам и на теб- не се отказвай да се бориш.
Никога недей... не си сама... колко хора сме като теб , колко ножове е забил в мен живота.
Но аз имам цел , посока... и няма да повзволя всичко което съм извоювала да се срине заради някой...
Колкото и важен да е този някой ;)
НИкога... знам цената на пътя извървян до тук...
ВЪрви и гледай напред !
Не падането е страшно , не мила , то не боли :)
СТрашно е да се изправиш.... И знаеш ли колко хора могат да те вдигнът ?
Всички ние можем да те изправим... но аз няма :)
Няма защото нямам право да ти отнемам победата мила... Победата сама да станеш !
Сама да Си ТИ :)
Аз съм тук... всички сме тук.... всички ще ти пляскаме и ще се радваме когато се изправиш
Защото ще го направиш сама :)
САМА !
Я си погледни ника... как ще оставиш един ангел да умре така /????
ААА маха :) Не давам пък :) нЕ и НЕ ;)
ставай !!!!!!!
ЗА да не те натупам ;)