Любов

[Bonita]

Любовта......Никога не можеш да разбереш кога ще дойде.....Но винаги разбираш кога си отива....просто и ясно... но не можеш да оцениш нищо, преди да си го загубил...и точно това е страшното....че никога не разбираш колко всъщност обичаш някой и колко държиш на него, преди да го загубиш.....точно заради това в повечето случаи не успяваме да покажем истинските си чувства към някого...защото разбираме,че са истински едва когато вече е късно...но не трябва да плачем че нещо е свършило, а трябва да се радваме,че е станало...че сме го преживяли и че сме били щастливи...понякога успяваме да забравим...понякога не....но всичко идва, за да си отиде, и да остави спомен за това, което никога няма да бъде.......тъжно но факт...страхът от това че никога повече няма да бъдеш с някой е убийствен...но все някога и този момент идва...толкова време си бил с някого...бил си щастлив но не си го разбрал...после.....разбираш че никога повече няма да прегърнеш този човек...че няма да го целунеш...няма да видиш искрата в очите му...любов.....такъв е живота.....несправедлив.....после съжалявате че не сте показвали чувствата си по-често...и не сте му казвали "Обичам те" но е късно....нямаме силата да връщаме времето назад...но трябва да продължим да живеем живота си, независимо дали се е получило както сме искали или не... понякога просто така става, и никой не може да го промени......понякога трябва да забравиш някой с който си прекарал и добри и лоши мигове...понякога си се привързал към някого толкова много,че дори не си показвал колко всъщност държиш на него...защото не усъзнаваш че не всичко върви добре...понякога дори обичаш...и в един момент всичко свършва...всяко нещо си има край...няма нищо вечно...и тогава?...тогава просто трябва да стиснеш зъби и да гледаш напред...но дали помага?!Всеки може да бъде забравен стига да искаме...може да се случи за ден за месец за година...но все някога забравяме...и продължаваме напред....но...винаги има едно "но"...как да забравим някои, ако самите ние знаем че никога няма да бъдем с него отново, но все пак не искаме да го забравим....случва се...понякога обичаме някой толкова много....че испитваме изгарящ страх да не го забравим...и тогава става страшно....тогава обичаме истински...обичаме защото знаем че не можем да го имаме...като мечтите...мечтаеш ...защото нямаш това за което мечтаеш....искаш кола защото нямаш......разликата?че когато вече нямаш кола, можеш да си купиш друга, може да не е същата, но ще е кола.Но любов....любов никога не можем да си купим...просто разбираме,че обичаме някои твърде късно...твърде късно за да направим нещо.....точно като да се опитваш да върнеш починал със сълзи... колкото и да плачеш и да каваш че го обичаш... връщане назад няма...любов...така сме устроени...

[Arinna]

[tonnny_bg]

Мдаааа [think] [think]
Ако можеш да я обясниш,значи не я изпитваш [мисляяяя] :lovetogether:

[crystal]

Мдаааа [think] [think]
Ако можеш да я обясниш,значи не я изпитваш [мисляяяя] :lovetogether:

добре казано!

[sinansakic]

либов и либене

тва е като кур бандук дедов се тае е

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

... но не можеш да оцениш нищо, преди да си го загубил...и точно това е страшното....че никога не разбираш колко всъщност обичаш някой и колко държиш на него, преди да го загубиш.....точно заради това в повечето случаи не успяваме да покажем истинските си чувства към някого...защото разбираме,че са истински едва когато вече е късно...

Много правилно за жалост.И с мен се случи същото...Едва,когато го загубих разбрах колко ми е нужен и ценен.Осъзнах нещо,което до преди време,когато беше до мен не бях осъзнала,а именно,че изпитвам нещо повече от приятелски чувства към него...Но за жалост вече е твърде късно.Пропилях възможността си... [reevvv]

[mishleto_]

бил си щастлив но не си го разбрал...

точно така е, много е хубаво мила [bravisimo]

[Reni_ty]

мн е хубаво  [bravisimo]