Вяра

[SteeleR]

Плачеше.Плачеше..Нима наистина това се беше случило..нима от толкова време той е бил и с друга?! Не,не можеше да е истина..Завинаги нещо в нея се бе пречупило... ... ...Плачеше,Измъчваше се,Мразеше всичко,и се чувстваше жалка...да,но защо? Нима не е той този който трябваше да се чувства жалък?!Изглежда не..А тя през цялото време му беше вярвала..

човек понякога вярва... понякога не ... в повечето случаи избора не зависи от него, а от сърцето му, но винаги се случва така, че да повярва в човек, когото да го 'предаде'... и ... защо, защо след това се обвинява за това?  Защо обвинява другия...  Да, смятам, че вярата е нещо споделено, но само когато е истинска... Защо слага край на всичко, след като не почувства отговор на чувствата си... защо човек винаги иска да е прав и всичко да бъде споделено...

[ilusia]

Защото търси ;)
Споделяйки се той намира.
Човек не е цялостен и съвършенн...Давайки от себе си , се надява и да поулчи... Да стане единен и цялостен със човека отсреща
Защото все някой трябва да е виновен според мислите на повечето хора :)
Защото да признаеш , че си згрешил се страшно. И болезнено
Коя вяра е споделена и коя истинска според теб ?

[SteeleR]

Истинската вяра - не зависи от поведението на другия човек.. тя е в сърцето... без дори да знаеш защо...

А споделената... също както при любовта.. не може да се опише с думи .. тя просто се чувства и в сърцата на дватама...

[ilusia]

ем аз да съм го отрекла ?
За истинската вяра не съм много съгласна , но не ми се спори :)
Просто има един елемент в цялата идилия и му се вика - разочарование...
Доста силна отрова , особено ако се съпътствано с очакване

[SteeleR]

ем аз да съм го отрекла ?

кой казал подобно нещо :)

а за разочарованието - да ... силна отрова... но само ако й позволиш...

[ilusia]

Който има мечти и надежди и вяра... и вярва с цялото си същество и се надява...
неминуемо идва и разочарованието... да до колко ще му се поддаде

[SteeleR]

Който има мечти и надежди и вяра... и вярва с цялото си същество и се надява...
неминуемо идва и разочарованието... да до колко ще му се поддаде

иска ми се първата част да не е вярна...

[ilusia]

ООо да :) и на мен.... а точно в момента... нямаш идея колко ми се иска... ама само как ми се иска...

[SteeleR]

ООо да :) и на мен.... а точно в момента... нямаш идея колко ми се иска... ама само как ми се иска...

тогава нека двамата го искаме .. по-вероятно е да стане...

[IRK]

Плачеше.Плачеше..Нима наистина това се беше случило..нима от толкова време той е бил и с друга?! Не,не можеше да е истина..Завинаги нещо в нея се бе пречупило... ... ...Плачеше,Измъчваше се,Мразеше всичко,и се чувстваше жалка...да,но защо? Нима не е той този който трябваше да се чувства жалък?!Изглежда не..А тя през цялото време му беше вярвала..

човек понякога вярва... понякога не ... в повечето случаи избора не зависи от него, а от сърцето му, но винаги се случва така, че да повярва в човек, когото да го 'предаде'... и ... защо, защо след това се обвинява за това?  Защо обвинява другия...  Да, смятам, че вярата е нещо споделено, но само когато е истинска... Защо слага край на всичко, след като не почувства отговор на чувствата си... защо човек винаги иска да е прав и всичко да бъде споделено...

Представи си, че Ти предоставиш своя дом (където всичко е съхранено) и човекът, когото Ти си смятал за най-близък с един замах разруши тази къща. Същността на човека (в духовен аспект) представлява един свят, в който има абсолютно всичко! Когато той бъде изпепелен, тъй както в природата след пожар тя бавно зараства, тъй и душата всичко наново започва да се гради. Има уви и случаи на забрава... И тогава остава тъмнината и пепелта...

[ilusia]

ООо да :) и на мен.... а точно в момента... нямаш идея колко ми се иска... ама само как ми се иска...

тогава нека двамата го искаме .. по-вероятно е да стане...

ех... дано  [inlovee]
Благодаря ти за усмивката

[SteeleR]

Представи си, че Ти предоставиш своя дом (където всичко е съхранено) и човекът, когото Ти си смятал за най-близък с един замах разруши тази къща. Същността на човека (в духовен аспект) представлява един свят, в който има абсолютно всичко! Когато той бъде изпепелен, тъй както в природата след пожар тя бавно зараства, тъй и душата всичко наново започва да се гради. Има уви и случаи на забрава... И тогава остава тъмнината и пепелта...

караме подред...

най-близак и човек на когото вярваш от сърце са 2 различни неща... замисли се..

"Светът на човек" не може да бъде "чизпепелен" толкова лесно, освен ако той сам не го направи ... всеки прави грешки... ако за теб една грешка от страна на човек в когото си вярвал означава край.. то май не си вярвал в него ..

[gabi_gabi]

пояснете за каква вяра говорите защото принципно човек може да вярва в много неща а засягате и темата за любовта... Според мен най-голям успех ще имаме ако найстина успеем да повярваме в себе си...

[IRK]

Представи си, че Ти предоставиш своя дом (където всичко е съхранено) и човекът, когото Ти си смятал за най-близък с един замах разруши тази къща. Същността на човека (в духовен аспект) представлява един свят, в който има абсолютно всичко! Когато той бъде изпепелен, тъй както в природата след пожар тя бавно зараства, тъй и душата всичко наново започва да се гради. Има уви и случаи на забрава... И тогава остава тъмнината и пепелта...

караме подред...

най-близак и човек на когото вярваш от сърце са 2 различни неща... замисли се..

"Светът на човек" не може да бъде "чизпепелен" толкова лесно, освен ако той сам не го направи ... всеки прави грешки... ако за теб една грешка от страна на човек в когото си вярвал означава край.. то май не си вярвал в него ..

Безспорно си прав. Трябва да се разграничават тези две понятия: близък и приятел. Нишката между тях е толкова тънка, че едва ли би се забелязала с просто око.Но тогава защо и в двата случая говорим за доверие и вяра, с една скорост, една светлина и много общи допирни точки?

За изпепеляването .... нека кажа само, че имах в предвид един случай с мен и спрем дотам. Може би ще е редно да допълня, че вярата в това не само бе до "краен предел" (евентуално ако има такъв - б.а.) , но и за миг не е спирала или по-малко светеща. Всъщност ако се търси въпрос, то би трябвало да от сорта на "дали сме познавали този човек ?"...

С уважение! Иво К

[Unforgotten`feeling`f]

Вярата...Колко пъти съм имала доверие на някого,а е оставало неоправдано  [confused] Май е по-здравословно винаги да имаш едно наум,да не се доверяваш сляпо на всички,че иначе рискуваш да се възползват от наивността ти.Иначе вяра имам на хората,които са ми показали,че държат на мен,на тези,които са до мен не само във веселите мигове,но и в трудните.
Иначе вярата е хубаво нещо..ако си попаднал на свестни хора...