Просто свобода

[Gentiana]

Свобода,
с която не знаеш какво да правиш.
Сгъваш я и я прибираш
в шкафа на умореното си съзнание.
А тя се изплъзва,
защото е изкуствена материя.
Не се мачка, но и не топли.
Истерия
разтриса времето
и се отронва стенание,
което расте като сапунено балонче,
пука се и хвърля пръски в лицето ти.
Имаш нужда от нещо сладко,
дори да е само едно бонбонче.
Нещо, което да убие горчивия вкус в устата ти,
останал след поредното разочарование.
Но с бонбони явно това не става,
затрупана в куп хартийки бонбонени
търсиш себе си.
Но естествено не се намираш,
защото неразумно си се подарила някъде
и са те отнесли,
небрежно пъхната във джоба им.
А този джоб се оказва - скъсан е
и някъде по пътя са те загубили.
Къде си?
И защо свободата ти
е нещо, с което не знаеш какво да правиш?!
Нима си се родила робиня по природа,
та все сама си поставяш окови
и режеш с ръждиви триони крилата си?
Вземи се в ръце и здраво се разтърси.
Време е да се събудиш.
Време е да намериш пътя към себе си,
преди да си се удавила в блатото
на безсмислените дни
и мастилените нощи.
Време е...
Ти си!Има те!
Не разбираш ли?
Приеми и се радвай на свободата си.
Дори това да е радост през сълзи.
Трънен венец е свободата ти.
Стискай зъби и все някой ден
сред тръните бели рози ще цъфнат.
Най-сияйната сред тях е душата ти.
Ти самата си
неосъзната, безгранична,
непоносима, просто - СВОБОДА.

[`Fallen_Angel`]

:) Страхотно е...
особено :

Но естествено не се намираш,
защото неразумно си се подарила някъде
и са те отнесли,
небрежно пъхната във джоба им.
А този джоб се оказва - скъсан е
и някъде по пътя са те загубили.

[Gentiana]

Благодаря ти, мила  :)
Не се подарявай никога и на никого,за да не те губят по пътя и прахът да цапа сладката ти муцунка  [happy heart]