Кой е по щастлив?

[finiv]

Кой според вас е по-щастлив?Глупавият, който не знае или умният, който знае?

[repi-s-lychec]

Ноторно известен факт - глупавият. Както се казва със знанието се трупа и болка...

[finiv]

И аз така смятам.Просто ми беше любопитно и други какво мислят по този въпрос:)

[D`Eva]

На пръв поглед изглежда ,че глупавият , но....
като си помисля от колко наслади е лишен поради глупостта си ...мне , не съм съгласна

[finiv]

Ами да обаче по тази логика той пак е по-щастлив, защото дори и не подозира, колко по-хубави неща има на този свят освен, тези които са около него.Той е доволен от това, което има и не се кахъри напразно, че виждаш ли волът избягал и сега няма да има какво да яде.За него щом е станало така, значи така е трябвало да бъде и той не си блъска главата "Ама защо избяга животното бе, сега какво ще ям", защото не знае.Докато умният ще чувства, че няма пари за храна,ще види че и децата няма да имат какво да ядат, ще отправя ръце към небето, ще реве и ще пита "Защо Господи, защо все на мен", защото умният знае какви биха били загубите от тази случка, а глупавият не, затова умният ще реве и ще се тръшка, а глупавият ще върви по-поляните и ще си подсвирква весело.

[ilusia]

Знаещият !
Ама какви са тия ограничения... аз съм по-щастлива когато достигна сама до някакво знание , мъдрост или истина...
Клошара на улицата ако разбере изведнъж , онова дето аз съм прумявала векове наред... ми ша са гърне човека...
Няма общи случаи...

[finiv]

Ехехе клошарите на улицата не са глупави.Те не ровят в кофите за боклук от глупост, но това е друга тема.За теб знаещия, за мен глупавия.Но ти била ли си някога глупава, че да знаеш какво е?Може да ти хареса да си глупава, щото например на мен понякога ми се иска ей тей нищичко да не знам, знаеш ли колко по-лесно се живее., ех...:)

[D`Eva]

Ами да обаче по тази логика той пак е по-щастлив, защото дори и не подозира, колко по-хубави неща има на този свят освен, тези които са около него.Той е доволен от това, което има и не се кахъри напразно, че виждаш ли волът избягал и сега няма да има какво да яде.За него щом е станало така, значи така е трябвало да бъде и той не си блъска главата "Ама защо избяга животното бе, сега какво ще ям", защото не знае.Докато умният ще чувства, че няма пари за храна,ще види че и децата няма да имат какво да ядат, ще отправя ръце към небето, ще реве и ще пита "Защо Господи, защо все на мен", защото умният знае какви биха били загубите от тази случка, а глупавият не, затова умният ще реве и ще се тръшка, а глупавият ще върви по-поляните и ще си подсвирква весело.

А защо мислиш , че незнанието задължително трябва да го прави щастлив ? Незнаейки и непроумявайки нещата той може да се чувства нещастен ...и дори по-вероятното е това . Глупостта никак не е безобидна , такива неща довлича до главата на приносителя и , че....
Нали не говорим за умствено увредени хора ...че в това горното описание дето си го дала и глупавите и умните ми изглеждат като олигофрени :)

[finiv]

мисля че го прави щастлив, защото не знаейки се спасява един вид от нещата, които правят знаещия нещастен - както репи с лучец се изрази със знанието се трупа и болка:)Но той няма как да се чувства нещастен при положение, че не знае.Защото ако се чувства нещастен, то той ще има макар и минамално знание, което следва че той вече не е глупав, защото знае:)Мне неговорим за умствено изостанали, извинявам се ако е прозвучало така.На мен си ми изглеждат абсолютно нормални хора.На всеки умен  му е мъчно, когато изгуби нещо, просто подраматизирах ситуацията:)

[D`Eva]

Човек може да не осъзнава защо се случват нещата , но това не спира случваемостта им , а дори може да я ускори. Умният човек би се предпазил от много неща , които глупакът няма да избегне - може да не разбира защо му се случват но от това няма да го боли по-малко . И умният и глупавия чувстват еднакво , различават се единствено по способността да разбират и проумяват нещата , което дава на първите по-голям шанс да избягват неприятностите , а на вторите ги гарантира :)
Не вярвам някой да е щастлив когато неприятностите са му съдба .

[ilusia]

Съгласна съм и с двете ви :)
Въпросът е в следното. Знанието е отговорност, знанието е за силните.
Няма глупави хора... има хора който отказват да разберат , има хора рамикирани и побрали се в сеобщите правила и норми.
темата е доста не едностранчива.
Когато човек осъзнае отговорността за собственият си живот , когато разбере , че има хора който зависят по даден начин от него и когато приеме да управялва сам живота си и вижда последиците от всяка своя дума и мисъл , дори жест е малко плашещо....
Простичък пример... гадая на таро , понякога и не само на таро , когато видя човек просто се задействат някой мой интуиции и вътрешни знания... добре... аз зная примерно ,че след месец 2 те примерно ще се разделят... тя не го знае... а ся де.. да й кажа ли или не ?
Ако й кажа.. по-щастлива ли ще бъде ? Ще промени ли нещата ? Ако й кажа няма ли аз да го предизвикам ? Хората толкова често , ежасекундно променят бъдещето си... аз виждам един вариянт...
Но ако не й го кажа ? Тя нама да има шанса да си спаси връзката и тн и тн...
Така , че ... знанието е относитлно , а глупостта още по :)

Да мила.. била съм глупава така да се каже. Испадала съм в отчаяния , черни дупки... спадове... опити за самоубииство... и ей такива красоти... все се питах " защо".... този веченн въпрос... защо...
Живота ме завъртя на 360 градуса... просто настъпи момент , в който картинката ми се изясни...
И вече не се питам защо... питам се " а сега накъде ?" и всеки път избирам даден път... преценявайки изборите и ситуациите...но съм по-щастлива по даден начин
По-щастлива съм защото живея в света такъв какъвто е , а не какъвто ми се иска да бъде...
Да... утре ще падна , ще ме заболи , ще прокървя... но ще стана ;) И ще стана  , защото няма кой да ме вдигне ако аз самата не се изправя... В живота на човек настъпват обрати и падения...щастие и нещастие... и зная ,че всичко което ми се случва е хубаво ;) Всичко е добро..Защото дяволите да го вземат  [shame] не живея в летаргия ... не чакам в пасивност... то ми се случва... демек жива съм и се развивам... е по-ценно от тва.. здраве му кажи :)
Обаче някой хора не са способни да разберът знаците... та за тях.. отговорността би била сриваща...и смятам ,че са по щастливи в своето невежество...просто не са достигнали до моментът , в който да се огледат :)

[IRK]

Понякога да останеш в незнание е по-добре, отколкото да знаеш! Радостта не винаги идва със знанието. Ако градиш и това що ще създадеш те направи щастлив: то знанията определено ти трябват. Ако търсиш и търсеното ще те направи щастлив може както глуповатия, тъй и умният да се насладят и на щастие и на мъка. Ако обаче, говорим за истина, която тепърва ще бъде таква (както с примера преди мен на @илюзия) и тя даде някаква дилема, то по-добре да остане до в тайна до мига на своя раждане. Защото тя не е наша!
Щастието при когото и да е си остава кратко. Било покорено с знание или късмет! Затова ние не сме господари на него! И за това има много пътища към него....

[finiv]

Няма какво да оспоря - напълно съгласна [bravisimo] [a taka]

[repi-s-lychec]

АЗ СТРАДАМ

Аз страдам. И в самозабвението на труда,
и в саморазяждането на покоя, -
на битието в зноя,
на извънсветовни блянове в студа -
кога летя, когато падам,
аз страдам.
 
Издигам ли се - дигам се, под мен
по-страшна бездната да зине;
литна ли стремглав надоле устремен,
душа копней на светло да почине.
И винаги напред, и всякога надиря. . .
Аз вечно диря.
 
И страдам. Аз презрях
радостите на живота. Страдам
в доброто ясно - в тъмен грях
когато падам,
аз страдам.
 
И търся. И в страдание живот се изхаби,
да търся - все страданието, може би.

П. К. Яворов

[Feanor]

Абе... вие правите ли разлика между "глупав" и "незнаещ"?! [confused]
И за какво става дума - за знание или за интелект? Двете неща имат връзка, но изобщо не са едни и същи.