News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

Раздяла..

Started by KUKLI4KATA, June 13, 2006, 15:09:48 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

KUKLI4KATA

За теб си мисля от сутрин до вечер, а знам че не трябва...
Тичам с разрошени коси след миналото, искам да върна времето, но знам че не става...
Знам, че ние избрахме съдбата и пътищата, и дните самотни, и мъртвите нощи. Спомените - забравени, чувствата - отречени. Знам, но от този ден, в който те оставих сам, там където пътищата стискат десници, там - сам, с вятър в ръцете, вместо моите ръце, с мрак в очите, вместо с моят поглед, с мълчание на устните вместо моите устни, с изгорено сърце; от тогава в душата ми е есен - падат отминалите дни, затворени в цветни листа - всеки един от тях щастие, мъка, спокойствие, във всеки един от тях - ти, безвъзвратно слят с душата ми.
Даже усещам първите снежинки, неизплакани сълзи - от радост, от яд, от мъка, горчилка;да бушуват в очите ми.
Сгрешихме, а нямахме право - родени един за друг, да разбъркваме дните.
А сега - кой крив, кой прав, сме разделени - от хиляди бездни и от една мъжка ръка на мястото на твоята, от един нежен поглед - вместо твоя, и хиляди оцветени чувства, изсипани върху мен, изместили неволно твоите скрити и свити чувства.
Жалко е, че времето така лети!
Хулихме го, хулихме го, че тъй нелепо раздели - мен от теб, теб от мен, нас от целия свят. Когато спиш съм будна, когато будуваш съм в съня си.
Когато съм тук те няма, когато ме търсиш - не ме намираш.
Телефонът ти крещи побеснял: "Няма никой!!!", моят пък мълчи с щепселче умряло, протегнало железни ръце към стената.
Писмата ни се разминават по погрешка в пощата и всеки получава своето - никога отворено, никога прочетено.
Ах, ирония!
Ще имаме ли сили до края на думите да продължаваме упорито да мълчим?
В бързината да бездействаме?
Луната да откраднем, за да прокълнем времето?
И накрая пак да горим един за друг - всеки все още обичащ другия, и всеки по своя начин.
Да знаем, че ще дойде моментът-бунт, в който в суматохата съдбата, уплашената, ще ни тласне един към друг.
И колко ли ще чакаме още?
13.06.2006


Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


slunce

Браво Рени!!!
много изстрадано и чувствено произведение
макар че не трябва да те налягат такива мисли  :kissoflove:

Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете...

angel4e_f

миличка невероятно е!!! [inlovee]личи си,че е истрадано [reeeev]

EvIcHkA


Вяра. Мечти. Надявам се. Чужда. Отлитам. Отдалечавам се. Без крила...

finiv

 [inlovee] [inlovee] [inlovee]
"....И когато всичко свърши, разбираме повече и по-малко...."

KUKLI4KATA

:fireheart: [i love you2] благодаря,душици

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


...::Mag1::...

прекрасно е, миличко :kissoflove: наистина ми докосна сърчицето, раздялата е нещо ужасно ...  [sad3] изпитах го преди време и още не съм се съвзела от мъката  [confused]
продължавай все така, слънце  [cvetee]

Tajni4ka_:(

Не сме се забравили, а всъщност никога не сме били...
Душите ни ограбени все  други са имали...
Но защо не спираме да се желаем?
И без да сме започнали не можем да спрем!!

justice

 [evil] Аз просто нямам какво да кажа..... нека фактите сами да говорят:
www.geocities.com/samotnata_d/Ina.html#7  [evil]

FALLEN

Неверотно..докосна ме [heart__] [heart__] [heart__]
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...