за смирението

[ilusia]

Смирението ....
Какво е всъщност то и кога трябва да бъдем смирени ?
В източната философия битува мнението , че ученикът трябва да бъде смирен пред учителят си ...
НО защо ?
Мое мнението ( не обвръзващо никого)
Коренът на цялата цака идва от " пази Боже сляпо да прогледне"
Когато ученикът е готов тогава учителят идва. Но той е готов да се учи и да мъдрува , понякога обаче не е готов да приеме истините и му е доста трудно. Да но според източните релгии , грешките на ученика се пишат на кармата на учителя... и по този начин учителте се презастраховат , че видиш ли тяхното " отроче" като "прогледне" няма да им фрасне осем десет стотина гряха дето после да си ги носят на шииката , та подлагали "ученика" на много испитания и изисквали пълно подчинение. Така ще се гарантира целта и тя ще бъде оправдана.
Добре , разбирам и за това се изисква смирение...
Но какво представялва смирението ? То не е ли издигане над собствените си разбирания ? Сливане с онова голямо и всемогщо цяло ? Излизане от рамките и приемането , че някой неща просто са ?
Аз не разбирам приемането и смирението в аскетичният смисъл на думата и не смятам , че то би трябвало да се налага по какъвто и да е наичн.
Смиеренито е да приемеш нещата такива каквито са ! Онези който можеш да промениш - да се опиташ , другите  просто да ПРИЕМЕШ.
Ето за това толкова често хората са нещастни.... тревожат се за неща който не зависят от тях , а тези който зависят подминават и заебават ( опс.. пу пу лоша уста [lol])
Та пак за учителите... смятам , че всеки има глава на раменете , демек и възможността сам да си я потроши [lol] за което само той ще си е виновен ! За това аз смятам, че на всеки адекватно зададен въпрос , трябва да се даде адекватен отговор... освен в случайте , когато човека респективно " ученика" сам трябва да достигне до това "прозрение"
Защото за да изгради човекът собствената си гледна точка , да създаде адекватна своя философия и житейски възгледи трябва да е видял яйцето не само от вън и от доло , а от всякъде... и ако когато някой му каже , че то е крехко а човекът го стисне и то се счупи... ем ша си прай яйца на очи [lol] Но сам той ще си е виновен , защото някой му е казал... това  Е КРЕХКО а не НЕ ПИПРАЙ ТАМ ама защо да не пипа там... знае ли го някой ;)
Племенника ми който е на 7 годинки вече , но като бебче много обичаше да си вре ръчичките по разни контакти и са става майстор като дядо си :) И всичките Тонииии не пипрай там .. ужас семсйство патки ( без извинение , моето семейство не умее да си възпитава децата , орлици са а не разбират толкова елементарни неща)
та... хванах аз малкото лапе което вече беше на 3 годинки и му казах " тони , ако пишаш там ще има Дън на Гавата , както когато падна от дивана и ще те боли и ще пачкаш " той ме погледна с едни такива големи окорени сини очички ... и знаете ли кога отиде пак при контакта ? веднага ;) НО отиде и само го гледаше от страни и с дяволит  а усмивки ме гледаше сякаш сме двама заговорници [lol] [lol] [lol]
Та... смятам , че информацията трябва да се подава по адекватен но цялостен начин.... разбира се ако човека си заслужава... но кой може да каже какъв потенциял се крие в някого и какъв не ?

[finiv]

Смирението... ах това смирение, което толкова мразя, а преди време,че и сега практувам малко.Смирението не е просто да приемеш,че някои неща не са такива, каквито са.Смирението е да принудиш чувствата на разума.Да се откажеш да живееш и да станеш робот на реалността, да спреш да мечтаеш, да се бориш, един вид просто да се носиш по течението и друг да ти дроби попарата.Смирението за мен е болестно състояние.Има ли смирение пред живота, то няма никакъв живот.Защо ти е да живееш, когато си приел че нещата са такива, каквито изглеждат и няма никакъв изход от ситуацията?!Смирението няма нищо общо с любопитството, ината, твърдоглавието...и т.н.Това, че искаш да се опариш и след това да осъзнаеш,да разбереш, че щом казват, че пари,значи наистина е така - не е смирение.

[IRK]

Все си мисля за този учител "Смирение". Хем ти взима, хем ти дава надежда, че нещо ново ще се роди. Оптимистите са отличници във неговите часове, реалистите са средни ученици, а песимистите - живи "слабаци". Ама питайте ги и трите групи: колко им коства? И колко трае един час  по предмета "смирение".

Уви, съществува. И  между другото знаете ли, че веднага след този час е часа на "Равновесието".... ? Ей тоя изпит, ако го взема нема да има по-радостен човек на планетата от мене!  :)

[*МВР НА КАЛЕ*]

аз се смирявам само пред наи-скъпите си хора , може би за това все си патя

[ilusia]

аз се смирявам само пред наи-скъпите си хора , може би за това все си патя

Смирението не е в акта " наведена глава"

[*МВР НА КАЛЕ*]

аз се смирявам само пред наи-скъпите си хора , може би за това все си патя

Смирението не е в акта " наведена глава"

ами .. в какъв смисъл тогава

[D`Eva]

Да обуздаеш себе си
Аз изобщо не съм смирена

[*МВР НА КАЛЕ*]

ми тогава и в този случай пак само пред наще съм се смирявал

[finiv]

Да обуздаеш себе си
Аз изобщо не съм смирена

Смирението не се изразява в това да преглътнеш острия отговор към някой, с цел да го поставиш намястото му - на това просто му се вика такт и дипломатичност.Именно в това се крие мъдростта у един човек.Може да си много умен, но нападаш ли постоянно идва един момент, в който вече никой не го е грижа за това, което казваш, колкото и истинно, и правдоподобно, и умно да е:)Смирението се налага, не се избира.Един див кон никога няма сам да промени нрава си, но ако му действаш психически и физически, той може да се превърне в много смирена и мила животинка.

[Feanor]

А при това обяснение следва въпроса - а искаш ли да си смирен/а? :>

[finiv]

Ако е отправен към мен - не.И в по-горния си пост го казвам, че го мразя смирението:)

Смирението... ах това смирение, което толкова мразя, а преди време,че и сега практувам малко.Смирението не е просто да приемеш,че някои неща не са такива, каквито са.Смирението е да принудиш чувствата на разума.Да се откажеш да живееш и да станеш робот на реалността, да спреш да мечтаеш, да се бориш, един вид просто да се носиш по течението и друг да ти дроби попарата.Смирението за мен е болестно състояние.Има ли смирение пред живота, то няма никакъв живот.Защо ти е да живееш, когато си приел че нещата са такива, каквито изглеждат и няма никакъв изход от ситуацията?!Смирението няма нищо общо с любопитството, ината, твърдоглавието...и т.н.Това, че искаш да се опариш и след това да осъзнаеш,да разбереш, че щом казват, че пари,значи наистина е така - не е смирение.

[ilusia]

СМирени... няма много общо с примирение....;)

[finiv]

Да, права си малко ги обърках нещата.Моя е грешката.Наистина границата между двете понятия е много тънка.Приемам смирението до някаква степен, особено що се отнася до семейството.В този случай съм длъжна да редактирам  първия си пост, че смирението е да отсъдиш разумно, че нещата са такива.Абе все още смятам, че ще объркам отново двете понятия, затова мисля да се оттегля и да помисля малко, преди да кажа каквото и да било.Но смятам за правдоподобно мнението си към D`Eva.

[ilusia]

Смирение е да приемеш , че когато живота взима нещо от ръцете ти , то е за да ги освободи за нещо по-добро и по-качествено...
Хубава философия... но в моменти на искрена неподправена болка ми се струва пошла... дори подигравателна..
Не зная, просто при мен е така - боли ли ме , никакви думи , усмивки и дела не вършът работа... изживявам го , преглъщам го... и чак тогава може да се замисля над такива думи :) кОйто в повечето случай приемем за много разумни и мъдри... но чак след това :)

[finiv]

По тази логика ти се примиряваш с тях "Така е и така ще бъде, няма друг начин".Смирението не е ли по-скоро възможността да пренебрегнеш за малко своите чувства, вслушвайки се в по-мъдрите и знаещи хора?!Т.е не да ги подтискаш, а просто да ги поизбуташ на заден план.

Смирение е да приемеш , че когато живота взима нещо от ръцете ти , то е за да ги освободи за нещо по-добро и по-качествено...

<- това е примирение.Ти се примиряваш, че той го е взел, но понеже ти мъчно, се осланяш на надеждата, че на негово място ще ти даде нещо по-хубаво:)