Знате ли, че --------> Научна рубрика

[Magic`Green`eyes]

Спермата е най-загадъчната и свързана с митове течност от човешкото тяло. Още от най-древни времена, се е считало, че тя притежава божествена сила, свързана с факта, че дава началото на човешкия живот. И до днес, обаче, редица от загадките на тази седефена течност, с бадемов аромат, остават неразгадани. Да се надяваме, че в близкото бъдеще, много от тези неизвестни ще станат ясни и ние - мъжете, носителите на този божествен дар, ще се гордеем с предоставената ни от природата възможност да подаряваме радост на любимите същества до нас.
От гледна точка на медицината, спермата представлява лепкава, течност с жълтеникаво-бял (седефен) цвят при всички раси и националности. Има сладникав аромат на амоняк, или ухае на бадемово мляко или лешниково масло. Амонячната миризма, се обяснява с наличието на голямо богатство от протеини, които са богати на азот. Основни такива са спермидините. Спермата е изключително богата на натрий, цинк, фруктоза, спермин, аминокиселини, простагландини, простациклини, ензими, гликопротеини или протеогликани. Не трябва да пропускаме и факта, че в нея съществуват едни от най-подвижните клетки в човешкото тяло - сперматозоидите. Тези клетки са средно 10% от количеството еякулирана течност. На практика това означава, че от 1.5 до 6 ml количество изхвърлена сперма при оргазъм, 10% се падат на сперматозоидите. Тук ще отбележа само, че сперматозоидите са изключително сложно устроени клетки, с което ще ви запозная на друга страница. От медицинска гледна точка, спермата може да се раздели на два основни съставящи я компонента - семенна течност и сперматозоиди. Основната част от семенната течност се състои от секрета на семенните мехурчета (46-80%) и секрета на простатната жлеза. Освен това в състава на семенната течност влизат секретът от надсеменниците, семепроводите, купферовите и литриевите жлези, епителни клетки, единични левкоцити, мастни клетки, амилоидни телца, белтъчини, аминокиселини, въглехидрати (глюкоза, фруктоза, инозит), ензими (фибринолизин, фосфатаза, хиалуронидаза), както и посочените по-горе йони.

При нормални условия, количеството на еякулата е межди 3 и 6 ml. Количество под 1.5 ml се приема за ненормално. Относителната постоянност на рН: 7.2-7.4 осигурва нормалната подвижност на сперматозоидите.Най-качествена е спермата около 30-годишната възраст на мъжете. Тогава в 3 ml сперма, което е около 1 чаена лъжичка, се съдържат около 300-500 милиона сперматозоида. Тогава, за да се осигури съществуването на тези клетки, спермата е обогатявана от нашия организъм постоянно с много минерали, белтъци, въглехидрати, витамини, антиоксиданти. Интересни факти за спермата са, че тя има т.нар. време на сгъстяване, което е около 5 минути. А за любителите на точните науки, ще спомена, че при изпразване (еякулация), скоростта на движение на спермата е постоянна величина от 18 km/h. Стандартното време за изпразване е около 8 секунди.
За ефикасно образуване на сперма и сперматозоиди, са необходими в големи количества витамините А, С, Е; освен това е важно и надморското равнище - то трябва да е под 4000 m. Друг важен фактор е бельото. Колкото привлекателно и сексапилно да ни се струва носенето на слип, през който напира мъжкото достойнство, то препоръчително е да се носят боксерки или широко бельо и съответно дрехи върху бельото. Всеки опит елемент, води до повишаване на температурата, което е пагубен фактор за нашата божествена течност. Доказано е, че по-ниската температура, къпането с хладка вода, широките дрехи - са фактори повлияващи доброкачественото създаване на спермата. Няма по-голям враг на нашата течност от прегряването или т.нар. хипертермия. Именно за това, Природата е поставила тестисите в торбичка, извън тялото, тъй като за своето съществуване и правилно функциониране, те се нуждаят от температура по-ниска от тази вътре в тялото. Природата е създала и свой, естествен механизъм за охлаждане на тестисите, а именно - при топлина - скротумът (мъдницата) се отпуска и тестисите висят доста извън тялото, т.е. торбичката се разтяга. Обратно, когато нямаме нужда от охлаждане, то скротумът се свива и прибира навътре към тялото. С тези свои способи, Природата ни защитава от ненормалното влияние на температурните различия върху нашите тестиси. Тези движения се обославят от нервната система, която дава команда на мускулите, кръвоносните съдове и нерви, за отпускане или свиване, които действат върху кожата и тестисите. Тази скротална игра е съвсем естествен механизъм. Именно и затова, количеството на кожата в тази област е вариабилно. В топлите месеци и в страните с горещ климат, мъжете са с големи скротуми поради влиянието на температурата, и обратно в студ и страни със студен климат - скротумът е прибран към тялото. Това не е обаче признак за полово развитие, надмощие и плодовитост. Просто това е защитна реакция на организма. Ще припомня само, че и един тестис е достатъчен, за да се произвежда сперма, която е с достойни качества, вкл. сперматозоиди, хормони и вещества. Количеството на изхвърлената по време на изпразване сперма, също не е признак на мъжественост и полова мощ, тъй като не е важно колко, а какво се изхвърля. Колкото до въпроса, за козметичните качества на спермата, все още не може да се твърди нищо със сигурност, остава ни само да пробваме и да разберем сами, дали нашата собствена сперма, или спермата на нашите приятели е благодейна за нашата кожа и организъм. Не забравяйте обаче, че спермата съдържа и всички токсични продукти, които са попадали в нашето тяло по един или друг повод. Така например, често може да е богата на антибиотици и какво ли още не. Ще отбележа само, че са възможни реакции на алергия към спермата, тъй като тя основно има белтъчен характер, а белтъците, често са едни от основните причинители на алергичните състояния в медицината. Така че, внимавайте и умната! НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, СПЕРМАТА МОЖЕ ДА СЪДЪРЖА СЪЩО И БАКТЕРИИ, КАКТО И ОПАСНИЯТ ПРИЧИНИТЕЛ НА СПИНА - Т.НАР. НІV-ВИРУС!

БОЛЕСТИ НА СПЕРМАТА - заболяванията на спермата съществуват и те не са никак малко. Така както всяка друга течност в човешкото тяло боледува, така и спермата също може да се разболее. По-долу, накратко ще разгледам основни болестни състояния на спермата, тъй като все пак, тяхното разбиране е доста сложен процес, с който се занимават лекарите (ще отбележа, че съществува специалност от медицината, която е посветена на заболяванията на мъжката полова система и тя се нарича АНДРОЛОГИЯ; практикува се от лекари-андролози, които за съжаление в нашата страна, работят само към Университетските болници, докато в по-малките болници, те се заместват от лекари-уролози, които също се занимават с лечението основно на пикочните органи, но и на половите органи на мъжа, поради тяхното анатомично и физиологично единство).

Основни болести на спермата:
Сперматорея - самоволно отделяне (изтичане) на сперма без ерекция и оргазъм. Характерно е при заболявания на централната нервна система - прогресиращи парези и парализи, миелит, травми, както и при хроничен запек, уретрит, фоликулит. Самата сперматорея може да окаже влияние върху ерекцията и оргазма както и да предизвика неврастения. Това състояние не е еднакво с полюциите, които са нощни изпразвания от физиологичен тип, както и не е простаторея, тъй като при простатореята има изтичане на простатен секрет от уретрата без наличието на сперматозоиди в края на уринирането или по време на дефекация. Самата простаторея се дължи на пареза на простатните канали или механична компресия от твърди фекални маси. Простатореята често се среща при мъже с лабилна нервна система, при продължителен онанизъм, при прекъсване на половия акт.
Сперматурия - също е ненормално отделяне на сперма, но този път тя попада в урината. Най-честите причини за сперматурията са гръбначно-мозъчните разстройства, стриктурите на уретрата, състояния след оперции и манипулации на простатната жлеза, ектопия на семепроводите.
Аспермия - това е пълна липса на еякулат по време на полов акт или мастурбация при запазено полово влечение и потенция. Причините могат да са механични - вродени или придобити, и нервно-психични. При механичните причини се придава значение на вродените аномалии, възпалителни процеси - трипер, туберкулоза, наранявания. Нервно-психичните причини са следствие на заболяване или последствие от травма на нервната система. В повечето случаи липсва оргазъм и еякулация при запазено спермопроизводство. Аспермия се провежда и при мъже, провеждащи лъчетерапия или подложени на радиационно облъчване.
Олигоспермия - характеризира се с намаление на сперматозоидите в еякулата. В повечето случаи обемът на еякулата е непроменен, но броят на сперматозоидите е под 50 милиона в 1 ml. Причините за олигоспермия са различни неблагоприятни фактори, които оказват въздействие върху сперматогенния епител на извитите каналчета на тестисите. Редица заболявания, могат да доведат до олигоспермия - крипторхизъм, хипотрофия и атрофия на тестисите, инфекциозни заболявания, отравяния с медикаменти, алкохол, никотин, тежки метали.
Азоспермия - това е пълна липса на сперматозоиди в еякулата вследствие поражение на сперматогенния епител на извитите каналчета на тестиса. Появява се като резултат на липсата или хипоплазията на тестисите, двустранен крипторхизъм (т.е. не спадане на тестисите в скротума), травми на тестисите, механично въздействие от хидроцеле, варикоцеле и ингвинални хернии, дегенеративни промени в семенните каналчета вследствие на трипер, заушка, туберкулоза и др. Причини за азоспермията могат да бъдат и липсите или намалените количества на витамините А и Е, а също - диабет, алкохолизъм, отравяния, облъчвания.
Некроспермия - това е състояние, при което в спермата се установяват мъртви сперматозоиди над 25-30%. Интересното е, че заедно с тях, има и нормални сперматозоиди, които обаче също са мъртви. Разграничаването на живите от мъртвите сперматозоиди е важно, тъй като не винаги всички неподвижни сперматозоиди са мъртви. Това става чрез специално медицинско оцветяване на сперматозидите. Най-честите причини за възникване на некроспермията са възпалителните заболявания на епидидима, семенните мехурчета и простатната жлеза. Значение има и количеството на фруктоза в семенната течност.
Акиноспермия - състояние, при което има живо, но неподвижни сперматозоиди. Това е важно за отдиференцирането им от некроспермните такива.
Хемоспермия - тя се манифестира с наличието на кръв в спермената течност. Има истинска и лъжлива хемоспермия. Истинската хемоспермия възниква в резултат на смесването на кръв и сперма в семенните каналчета на тестисите, семепроводите, семенните мехурчета, простатната жлеза. Оцветяването на спермата е равномерно. При лъжливата хемоспермия кръвта е от уретрален произход, тя е свежа и не е хомогенно смесена със сперма. Хемоспермията се появява като симптом на епидидимит, везикулит, простатит, коликулит, аденом и карцином на простатната жлеза, папиломатоза на уретрата, уретрални кондиломи.

Това е само част, от богатата патология на спермата, тук ще вметна само, че тя е подвластна и на всички инфекциозни агенти, като бактерии, вируси, гъби, микоплазми, рикетсии, хламидии и т.н. Всички те, също могат да доведат до боледуване на спермата.




ДЪРЖА ДА КАЖА- ЗАБРАНЕНО ЗА ЛИЦА ПОД 18 ГОДИНИ



Андрогени:
Мъжките полови хормони (основно тестостерон и андростерон).
Андролог:
Специалист (допълнително специализирал уролог) по мъжката полова система, т.е. мъжки акушер - гинеколог
Андропауза:
Това е мъжкият вариант на менопаузата при жената или по известен като климактериум. Андропаузата е понижаване нивата на мъжките полови хормони, което води до появата на трайни и разнообразни симптоми, изразяващи се в безсъние, умора, нервност и раздразнителност, понижено либидо, намалена потентност и размер на пениса, отслабена сила и обем на еякулиране, остеопороза и циркулаторни проблеми.
Aзозооспермия:
Семенна течност без сперма. Може да се дължи на това, че тестисите не произвеждат сперма или защото има запушване на спермените канали.
Варикоцеле:
Трайно разширяване на вените по които се оттича кръвта от скротума. По-често е засяган левият тестис. Проявява се като подуване на тестисите и повишаване на температурата на скротума. Варикоцелето е една от основните причини за мъжкото безплодие. Лекува се оперативно.
Вазектомия:
Неволно или нарочно прекъсване на семепровода. Този метод често се използва от многодетните бащи, които не искат да имат повече деца и се подлагат на вазектомия - нарочно прекъсване на семепровода.
Гениталии:
Външните полови органи на мъжа (пенис и тестиси) и жената (срамни устни и клитор).
Генитална област
(слабини): Областта на външните полови органи на мъжа (пенис и тестиси) и жената (срамни устни и клитор)
Гонада:
Жлеза, която произвежда и отделя полови хормони. При мъжа - тестисите произвеждат тестостерон а при жената - яйчниците произвеждат естроген .
Гонорея:
Инфекциозно заболяване предавано по полов път. Трипер.
Гъбесто тяло:
Виж "Спонгиозно тяло". Диспареуния:
Болезнен полов акт (по-чест при жените).
Eпидидим:
Силно нагънато каналче, което свързва тестиса със семепровода. В това каналче сперматозоидите завършват своето узряване и развиват "плувческите" си възможности. Узрелите сперматозоиди напускат епидидима към простатата чрез семепровода (лат. Vas deferens.) Eрекция:
Процесът, при който кръвосъбиращите тъкани в пениса (или клитора) се напълват с кръв при полова възбуда и той се уголемява и втвърдява.
Ерогенна зона:
Място, което при допир или при друг вид стимулация поражда еротични усещания и/или желания. Най-ерогенните места на мъжа са короната и френума на пениса. Други силно ерогенни места са устата, езика, ушите, зърната на гърдите, простатата, анусът, скротумът, перинеума (областта между ануса и скротума) и пръстите на ръцете и краката.
Eстрадиол:
Женски полов хормон. С възрастта, значителна част от мъжкия полов хормон - тестостерон се превръща в естрадиол. Eстроген:
Женски полов хормон.
Eякулат:
Семенната течност и сперма изхвърлени при еякулация. Eякулация:
Физиологичния процес при който семенната течност е изтласкана от тестисите и простатата, през уретрата и навън през пениса.
Импотентност:
Неспособността на мъжа да получи и поддържа трайна и стабилна ерекция, т.е. невъзможността да извърши нормално проникване във влагалището.
Кавернозно тяло: Виж "пещеристо тяло".
Кауперова жлеза: Малка жлеза с размерите на грахово зърно, която се намира под простата и ролята й е да произвежда и изпуска малки количества "сексуална смазка" - специална смазваща течност, която се изпуска малко преди еякулация. Тази течност обикновено съдържа и малки количества сперма, така че опитът да се предпази партньорката от бременност чрез изваждане на пениса и еякулиране навън не е най-сигурният начин.
Клитор:
Женският еквивалент на мъжкия пенис. Някои го определят като закърнял пенис. Клиторът е едно от най-ерогенните места по женското тяло и главен източник на оргазма при жената. Поведението и свойствата на клитора са съвсем подобни като тези на пениса.
Коитус:

(лат. Coitus)
Полов акт - съвокупление между мъж и жена Контрацепция:
Предпазване от бременност. Контрацептивни средства:
Различните средства предпазващи от бременност
Корона на пениса: Либ Най-широката част на главичката на пениса ръбчето на главичката). Това място, заедно с френума са най-чувствителните и ерогенни места при мъжа. либидо:
Сексуално желание, влечение, нагласа за секс. Най-често се използва за дефиниране интензивността на сексуалното желание (нормално, повишено,понижено).
Мастурбация:
Ръчно стимулиране на пениса (самозадоволяване) което води до оргазъм. Популярно наричано "правене на чикии". Неузряла сперма:
Сперма, която още няма способността да "плува" сама и неспособна да опложда. Oлигоспермия: Брой на сперматозоидите под 20 милиона. Такова ниско число е явен признак за стерилност (яловост).
Oргазъм:
Връхната точка на сексуалната възбуда и наслада. При мъжа се изразява в еякулация ("свършване" или "изпразване"). При жените се изразява в подобен, но доста по-сложен за обяснение процес.
Пелвис:
Костната структура образувана от двете големи тазови кости. Съдържа вътрешните органи в коремната кухина и залавно място за долните крайници и мускулатура.
Пенис:
Мъжкият полов орган (член)
Пещеристо тяло

(лат. Corpora

Cavernosa):
Наречено така поради порестата си, подобна на гъба структура. При сексуална възбуда двете части на тялото разположени от двете страни на пениса (или клитора) се напълват с кръв, това уголемява размерите на члена и той се втвърдява. Пещеристото тяло е основният елемент на ерекцията. То съдържа двата основни "резервоара", в които се натрупва и задържа придошлата в пениса кръв
Пубис:
Костта образуваща предно-долната част на таза. За нея се захваща предната част на ПКГ мускул.
Пубо-кокцигеален

( ПКГ ) мускул:
Така се нарича групата мускули, която се намират в чатала между краката. Те започват от пубиса (пубо) и завършват в областта на опашката. ПКГ мускул контролира уринирането и еякулацията. Този мускул (както и всички останали мускули) може да се натоварва и тренира, така че да осигурява мощна еякулация.
Преждевременна еякулация:
Състояние, при което възбудата и желанието на мъжа са толкова силни, че той стига прекалено бързо до оргазъм, малко след като пенисът е проникнал във влагалището или дори преди проникване.
Препуциум:
Кожната гънка покриваща главичката на пениса. По вътрешната й страна се намират видоизменени мастни жлези наречени "препуциумни", които секретират специална "смазваща" течност, улесняваща движението на препуциума по повърхността на главичката. При обрязаните препуциумът е отстранен.
Простатна жлеза:
Една от най-важните жлези на мъжката полова система, чиято основна роля е да произвежда и подготвя семенната течност за изхвърляне и попадане във влагалището.
Ретроградно еякулиране:
Мъжки полов проблем, при който спермата вместо през уретрата и навън през пениса, поема навътре към пикочния мехур. Това става при неработещ сфинктер контролиращ входа към пикочния мехур. Нормално, този сфинктер се свива и затваря отвора към мехура, с което налягането в простатата изтласква семенната течност в посока уретра - пенис - навън.
Рефрактерно време:
Периодът от времето след еякулация, през което мъжът не може да получи отново ерекция.
Семепровод

(лат. Vas Deferens):
Каналът свързващ тестисите (по точно епидидима) с простатата. По този канал зрелите сперматозоиди напускат епидидима и се придвижват до простата, където се складират за изхвърляне при еякулация.
Семенна течност:
Комбинацията от сперма и различни течности, произведени в тестисите, простатата и другите жлези на мъжката полова система. Семенната течност е хранителната и предпазваща среда за сперматозоидите, благодарение на която сперматозоидите могат да достигнат и оплодят яйцеклетката. Много често за краткост семенната течност е наричана просто "сперма".
Семенен анализ:
Лабораторни тестове за определяне на качеството на спермата: количество сперматозоиди, концентрация, морфология (формата) и подвижността на сперматозоидите. Определя се също обема на течността и дали има присъствие на бели кръвни телца (признак за инфекция).
Семенен вискозитет:
Степента на втечняване или плътността на спермата.
Семенни мехурчета:
Мъжките полови жлези, които произвеждат основната част от сперматозоидите, но още и фруктоза (захар) необходима за подхранването на спермата и специално съединение, което кара спермата да коагулира при попадането й във влагалището.
Сертолиеви клетки:
Специализирани тестикуларни клетки, отговорни за узряването на сперматидите (незрели сперматозоиди).
Скротум:
Торбичката от кожа и фини мускули, в която се намират тестисите.
Слабини:
Виж "Гениталии"
Смегма:
Вид специална "смазка" отделяна от жлезите на препуциума, която улеснява движението му по повърхността на главичката. Ако главичката продължително време не се мие, се натрупва и наподобява сирене.
Сперма:
Съвкупността от сперматозоиди, всеки един от които носи генетичната информация на мъжа. Сперматозоидите са наричани още "мъжка гамета" или зряла мъжка полова клетка.
Серматогенеза:
Процесът на производството на сперма в тестисите.
Сперматограма:
Определяне броят сперматозоиди в еякулата. Нарича се също концентрация на спермата и се измерва брой сперматозоиди в един милилитър. Нормалният брой е между 300 и 500 милиона сперматозоиди. При по малко от 60 милиона се наблюдава стерилитет (безплодие) на мъжа.
Сперматозоидно узряване:
Процесът по време на който сперматозоида пораства и придобива свойството на се движи ("плува") сам. Обикновено този процес трае около 90 дни (три месеца).
Сперматозоидна морфология:
Броят или процентът сперматозоиди с нормална форма в една проба. Ненормалната морфология включва сперматозоиди с изкривено, двойно или извито камшиче (опашка).
Сперматозоидна подвижност:
Способността на сперматозоида да "плува" сам. Слабата подвижност е признак, че сперматозоида няма да може да стигне до целта си: яйцеклетката.
Сперматозоидно проникване:
Способността на спермата да проникне в яйцеклетката и да достави своя генетичен материал при оплождане.
Спонгиозно (гъбесто) тяло:
Кръвен синус (канал пълнещ се с кръв) обвиващ уретрата. Заедно с пещеристите тела изграждат еректилната тъкан на пениса. В основата му е разширението наречена уретрална луковица а в краят главичката на пениса.
Стерилитет:
Неспособност за създаване на деца (яловост) поради хирургични или биологични причини.
Тестикуларна дейност:
Способността на тестисите да произвеждат сперма и тестостерон.
Teстостерон:
Мъжкият полов хормон, отговорен за вторичните полови белези и сексуалното желание (либидото). Този хормон се получава от холестерола свободно движещ се с кръвта. Тестостеронът е необходим и за сперматогенезата, както и за редица други обменни процеси (натрупването на мускулна маса например). Под въздействие на алкохола, тестостеронът се разрушава, затова големи количества алкохол преди секс не са особено полезни.
Уретра:
Канала, по който урината минава от пикочния мехур, през пениса и до отвора на пениса навън. При мъжа през уретрата преминава също и семенната течност от простатата през пениса навън.
Уролог:
Лекар специалист по пикочо-половата система (за имената на уролози, с които можете да се консултирате НАТИСНЕТЕ ТУК)
Потентност:
Възможността на мъжа да получава пълна и трайна ерекция и да извършва полов акт.
Френум:
Френумът (наричан още "юздичка" на пениса)е една от най-горещите места на мъжкото тяло. Това е тънката кожена връзка между главичката и долната страна на кожата на пениса. Заедно с короната това са двете най-чувствителни и ерогенни места на пениса.



Ето още за т.нар замразена сперма- КРИОКОНСЕРВАЦИЯ
Повечето живи клетки съдържат голям процент вода и замразяването им води до образуване на ледени кристали, които ги разрушават. Сперматозоидът е малка клетка и съдържа относително малко вода. Този факт, както и добавянето на вещество, наречено криопротектор, води до намаляване на образуването на ледени кристали и вътреклетъчни повреди в сперматозоидите, което ги предпазва от унищожаване.

Замразената сперма се съхранява при -196°С в течен азот. При тази температура всички преобразувания на молекулярно ниво са прекратени и така съхранението може да продължи с години. Качествените и количествените показатели на спермата не зависят от продължителността на съхранението.
Въпреки многообразието от приложени техники, явленията, свързани със замразяване и размразяване, винаги водят до клетъчни промени. Съществува голямо разнообразие по отношение на толерантността на човешката сперма към замразяване. Процентът на възстановени подвижни сперматозоиди след замразяването, пресметнат по отношение на подвижността им преди това, се колебае значително при отделните мъже - между 20 и 60%. Макар и рядко, възможно е след размразяването изобщо да няма подвижни сперматозоиди.

Замразяването на сперма позволява:
- консервация на сперма за целите на асистираните репродуктивни технологии;
- консервация на донорска сперма с оглед на изкуствена инсеминация с донор;
- запазване фертилитета на пациенти, на които предстои да претърпят лечение, водещо до стерилитет (радио- или химиотерапия по повод на злокачествени новообразувания и др.);
- консервация на сперматозоиди при усложнени обстоятелства, като например предстоящо опериране на семепроводите;
- консервация на сперма преди вазектомия или трайна стерилизация.


Изкуствено осеменяване
Въвеждането на чужд генитичен материал във вид на сперма в половите пътища на жената с цел забременяване е в основата на метода "изкуствено осеменяване".
Възможни са два варианта:
1. Изкуствено осеменяване със сперма от донор /доброволен дарител/ - ИОД;
2. Изкуствено осеменяване с генетичен материал, взет от съпруга. На пръв поглед процедурата изглежда много проста, но съществуват някои сложни проблеми от различно естество, най-вече по отношение на ИОД.
Важен проблем е фактът, че все пак резултатът от приложението на този метод за лечение на стерилитета при двойката е появата на нов живот с някои генетични различия по отношение на родителите.
Понастоящем според законодателството в нашата страна не се допуска оспорване на бащинство, ако майката е оплодена чрез изкуствено осеменяване със съгласието на съпруга.

Независимо от това съгласието на двамата съпрузи трябва да е оформено чрез отделни лично написани от двамата съпрузи декларации, които представляват официален документ. Такива декларации съдържат редица данни и условия, с които съпружеската двойка е длъжна да се съобразява.

Първият въпрос, който възниква във връзка с приложението на ИОД е този за съхранението на донорната сперма. Освен метод за продължително съхраняване на сперматозоиди, без това да се отразява на тяхната оплодителна способност, е криоконсервацията /към семенната течност се добавят криопротектори, които предпазват сперматозоидите от разрушителното действие на студа, хранителни разтвори, вещества, поддържащи постоянно осмотично налягане и рН и антибитотици/. След това дарителската сперма се охлажда до минус 196 градуса С /температурата на течния азот/. Консервираната по този начин сперма в немалко случаи се оказва годна за оплождане за срок от 2 до 10 години. ИОД определя необходимостта евентуалният донор да отговаря на множество изисквания. Необходимо е да се на мерят психически и физически здрави мъже,спермата на които би била способна да оплоди без риск да пренесе някакво заболяване. В практиката такива донори се издирват измежду доброволци /студентимедици, мъже с многодетни семейства и други/.


Важни критерии за подбор на подходящ донор са:

1. Пожходяща кръвно-групова принадлежност;

2. отрицателни проби за спин, сифилис, носителство на австралийски антиген; нормална структура на хемоглобина;

4. Нормален хромозомен набор.

Най-важнитие заболявания, които изключват възможността за донорство, са болестта на Даун, шизофрения, глухота, хореята на Хънтингтън, мускулна дистрофия, заболявания, свързани с Х-хромозомата. Необходимо е също така да се регистрират физическите, психическите и генетичните характеристики на донора, който трябва да декларира с подписа си, че няма да търси своите биологични потомци, за да им предявява някакви искания.

Определени искания съществуват и по отношение на евентуалния реципиент - безплодното семейство. На първо място трябва да има увереност за неспособност или нецелесъбразност /онаследяване на генетични аномалии/ за естествено оплождане или за липса на необходимия репродуктивен потенциал у съпруга. Самотни жени, както и жени с хомосексуални наклонности не подлежат на обсъждане за лечение с ИОД. Също така методът ИОД не се прилага при лица под 21-годишна възраст. Необходимо е и двамата партнъори да желаят да имат дете чрез приложение на този метод, да са психически и физически здрави, със стабилно социално-икономическо положение. Показани за приложение на ИОД са и двойките със значителен стаж на безплодие /повече от две години/, а също и такива, при които у мъжа се установяват неизлечими патологични промени на спермата. След успешното лечение по метода ИОД се наблюдават много малко случаи на развод.

За да се постигне максимална възможност за оплождане с помощта на ИОД /изкуствено осеменяване със сперма на донор/ е необходимо точно да се определи моментът на настъпване на овулация при всяка отделна пациентка, по време на който да се осъществи инсеминацията /въвеждане на донорската сперма в половите пътища на пациентката/.

Една от възможностите е овулацията да се определи по концентрацията на лутеинизиращия хормон в кръвта, чийто максимум е 6 до 18 часа преди яйцеклетката да навлезе в маточната тръба, което създава реални условия за оплождане.

Друг начин е да се контролира времето за настъпване на овулация чрез приложение на медикаменти в схема с цел предизвикване на овулация. Инсеминацията с прясна /неконсервирана/ сперма се осъществява ограничено в областта на маточната шийка, тъй като директното въвеждане в маточната кухина е често пъти невъзможно поради спазъм на маточната шийка. Когато се използва консервирана сперма обикновено се практикува неколкократна инсеминация по време на предовулаторната фаза на менструалния цикъл. Смесването на донорската сперма с тази на съпруга при евентуален полов акт по време на инсеминацията е в състояние да компенсира осъществяването на крайната цел на ИОД. Вероятността за раждане на живо дете при жени, лекувани по метода на ИОД е 50-60%. При 10% от случаите настъпилата бременност завършва с аборт. Рискът за раждане на деца с генетични дефекти и за възникване на акушерски усложнения по време на раждане не е по-висок от този, който съществува при естествено настъпили бременност и раждане.

Вероятността за забременяване след прилагане на метода на ИОД зависи и от качествата на донорската сперима. Някои образци човешка сперма притежават по-добра оплодителна способност от други.

Данните потвърждават, че съществува зависимост между количеството сперматозоиди и вероятността за забременяване по-голямото число жизнеспособни сперматозоиди осигурява по-голяма вероятност за забременяване. От значение и краткостта на приложението на ИОД - при двукратна инсеминация с консервирана сперма случаите на забременяване са повече, отколкото при еднократната. Три или четирикратната инсеминация не увелича процента на забременяванията.

Изкуственото осеменяване със перма на мъжа /съпруга/, наречено ИОМ се налага и прилага поради риск от по-късен стерилитет у мъжа /съпруга/ в резултат на облъчване, лечение с цитостатични лекарства и по други причини. Този метод позволява да се запази за семейството генетичния материал на съпруга в случай на преждевременна смърт.

Съпружските двойки, при които оплождането е невъзможно поради анатомични или функционални пречки, също са подходящи за приложение на ИОМ, особено при импотенция у мъжа м вагинизма у жената. Освен това при някои мъже съществува и т.н. ретроградна еякулация - при еякулация спермата вместо навън попада навътре в пикочния мехур. В подобни случаи също е подходящ методът на ИОМ.

Понастоящем е установено, че след криоконсервация сперматозоидите губят част от антигенните си свойства. А това означава, че наличието на антитела срещу сперматозоидите на мъжа /съпруга/ като причина за стерилитет може да се преодолее с помощта на ИОМ.

Метод за оплождане "ин витро" /т.е.оплождане "в стъкло", в епруветка/. Този метод се основава на извънтелесно оплождане на човешката яйцеклетка, култивиране на получения ембрион и неговото връщане в маточната кухина. Методът е разработен и дава добри резултати у нас.

От показанията за приложение на метода "ин витро" /ИОВ/ на първо място все още е безплодието, резултат от засягане на моточните тръби. Други показания за ИОВ са случаите с трудно обяснимо безплодие, пезплодие по имунологични причини /напр. когато яйцеклетката съдържа белтъчни имунокомплекси, които възпрепятствуват проникването на сперматозоиди/, а също и при патологични промени на спермата у съпруга.

При подбора на подходящи за лечение с ОИВ безплодни двойки се отчитат и някои допълнителни фактори, като подходяща възраст/, тъй като след 40-годишна възраст рискът за раждане на деца с генетична малформация е по-висок/, наличие на доказана способност за забременяване, подходяща психологична нагласа. Предварителна подготовка за лечение чрез ИОВ включва три месеца преди започване на лечението пълни изследвания на сперма та и влагалищния секрет за наличие на бактериални или вирусна иинфекция.

Освен това се извършват традиционните изследвания за спин, хепатит В, сифилис, токсоплазмоза, наличие на херпес-вирус и други заболявания, които биха причина за неуспех. Необходимо е също да се установи наличието на пълноценна овулация и нормален менструален цикъл.

След успешен подбор на подходящи за приложение на ИОВ бездетни двойки и извършване на необходимите изследвания и подготовка започва използуването на метода. След предварителна хормонална стимулация на яйчниците, около 24 часа след като се определи максималната концентрация на лу теинизиращия хормон в кръвта, чрез специален способ /аспирационна лапароскопия/ се взема годна за оплождане яйцеклетка. След двукратно промиване тя се пренася в специална хранителна среда. Спермата, получена от съпруга, също се промива и разрежда в специална хранителна среда, след което известна част от нея се капва в хранителната среда на яйцеклетката. В така получения разтвор става оплождането при поддържане на оптимални условия, максимално близки до тези в маточната тръба, за 6-18 часа.

Резултатът от оплождането - ембрионът, след 3-4 дневна инкубация в специална хранителна среда, съдържаща кръвна плазма от майката и специален разтвор, и непрекъснато наблюдление, при нормално раз витие се пренася в маточната кухина. Следващите мероприятия, периодично ултазвуково изследване, определяне наличието на плоден сок, контрол върху сърдечната дейност на плода/ осигуряват опазване на настъпилата бременност и нормално раждане. Честотата на успешното забременяване след прилагането на ИОВ възлиза на около 7%.

Оплождането с метода "ин витро" излиза извън традиционните представи и концепции за появата на човешкия живот. Той все още предизвиква широки дискусии в различни среди. Поставят се редица проблеми от които на първо място е рискът от възникване на аномалии в поколението. Досегашните резултати не потвърждават такъв риск. Понастоящем методът "ин витро" /ОИВ/ намира все повече привърженици в много страни по света.


Психо-социални аспекти на брачното безплодие

Представата, че психогенни причини за безплодие трябва да се търсят само когато всички останали причини се отхвърлят е погрешна. Психосоциалните фактори имат съществено значение и при наличие на конкретни причини за безплодие. Това обуславя необходимостта оценката на безплодието да бъде многостранна, като не бива да се подценяват и психогенните при чини за безплодие в семейството.

Психогенното безплодие при жените според изразеността си може да се раздели на три типа.

При първия тип жените могат да забременеят под влияние на ентусиазма, възникващ в ранните стадии на лечение. Интензивните изследвания и вниманието от стра на на медицинския персонал сами по себе си могат да разчупят бариерата, възпрепятствуваща оплождането.

Вторият тип психогенно безплодие вероятно е свързан с някаква жизнена ситуация, преживяна от жената съзнателно или несъзнателно като неблагоприятна за оплождане и износване на бременност. Подобни състояния са наблюдавани след престои в концлагери или при възприемане на методите за изкуствено оплождане като противоестествено. Тук влизат и жените, които имат намерение да правят кариера в живота /т.н. делови тип жени/.

Третият тип психогенно безплодие при жените най-вероятно се дължи на някаква дълбока и постоянно действуваща причина,предизвикваща силен страх и неосъзната съпротива срещу бременността.


Съществуват определени типове жени, страдащи от психогенно обусловено безплодие:

1. Незряли, чувствителни, капризни съпруги;

2. Агресивно-доминиращи жени, склонни към конкуренция с мъжете и непризнаващи своята женственост;

3. Майчински настроени към своя съпруг жени;

4. Жени, отдали се на идейни или професионални интереси.

У мъжете вината за безплодие в брака може да се дължи или на недостатъчно количество продукция на пълноценни сперматозоиди, или на неспособност те бъдат доставени когато и където трябва. Послед ното може да се дължи на невъзможност да се поддържа достатъчна ерекция на половия член, както и на отсъствие или на преждевременна еякулация.


Социалните аспекти на безплодието стават все по-актуални. Причините са:

1. Разделяне и противопоставяне на сексуалното удоволствие и репродуктивната функция, т.е., възможността за предпазване от бременност и изкуственото й прекъсване по желание;

2. Възможността всяка жена да избира да има или да няма деца;

3. Възможността за лична изява, за достигане на по-високо обществено положение.

Всичко това води до увеличаване на случаите с психологично нежелание за майчинство, както и на случаите с доброволно лишаване от деца.

Тези и други реалности правят лечението на психогенно-социално обусловеното безплодие доста трудно и сложно. Първоначално е необходимо да се изяснят мотивите за поява на дете в семейството, да се потърси консултация със сексолог. Основният метод за лечение на психогенно обусловеното безплодие е груповата и индивидуалната психотерапия.

[Don_NUTSO]

 :arrow: