тишина

[eni s]

В мрак и самота загиваше душата...
Лицето жълто,изпито....усмивки зали4ени от сълзи- и викаше и стенеше...,но сърцето бе ве4е спряло да тупти.
Кой разплака детските о4и,.кой радостта в него зали4и- кой го нарани?
Излъгана от ангел с дяволска душа сега сама е...
Гор4иви кървави сълзи се леят...
Сърце преливащо,летящо от любов,сега сковано от болка неспира да крещи...
Оби4аше те...
желаеше те...
Детските нежни о4и грейваха с привидна свенливост срещайки погледа ти.
Цялото й същество трепереше когато я докосваше...
Сега намразила ласките върви сляпа млада жена,като отшелник се скита в своя собствен свят ма болка,самота...