News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

По първи петли

Started by Gentiana, June 05, 2006, 00:42:03 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Print
Go Down Pages1 2
User actions

Gentiana

June 05, 2006, 00:42:03 AM
Призори не ме сънувай ти.
Призори е време за раздяла.
Тръгват си разлюбени мечти,
някак гордостта е оцеляла.

Призори съм много, много зла.
Нервите ми вързани на възел
като змии съскат и нощта
дръпва се страхливо. Пръснат пъзел

е последният ми ден за теб роден.
Ти не го подреждай. Нямаш време.
Непосилна е задача и за мен.
Мразя пъзелите...Дявол да ги вземе!

В мрака ще потъна до ръба.
Първите петли ще те събудят
призори, когато в мен вина
ще превърне чувствата ми в лудост.

Полудели ще те отнесат
в бездната, която дъно няма.
Няма път за връщане назад.
Не сънувай - в твоя сън сме двама.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

lioli

#1
June 05, 2006, 01:21:44 AM
 [inloveee] [inloveee] [inloveee] [inloveee] [inloveee]
Е,как да не ти поднесе човек..градината със розите!?!

lamarin

#2
June 05, 2006, 01:27:18 AM
Призори,ах колко си красива,
луда ,дива - като самодива,
оцветена в лазурни лъчи
и разпръсната със песен на петли
но кажи защо не си щастлива...
призори...сърцето ти се скрива....призори...
``Люблю тебя, булатный мой кинжал,
Товарищ светлый и холодный.
Задумчивый грузин на месть тебя ковал,
На грозный бой точил черкес свободный.
-----------------
И черные глаза, остановясь на мне,
Исполненны таинственной печали,
Как сталь твоя при трепетном огне,
То вдруг тускнели, то сверкали.

Ты дан мне в спутники, любви залог немой,
И страннику в тебе пример не бесполезный:
Да, я не изменюсь и буду тверд душой,
Как ты, как ты, мой друг железный.´´

Dalechen

#3
June 05, 2006, 01:29:39 AM
Един човек може да бъде безкрайно добър и безкрайно лош.
Зависи коя струна са докоснали в душата му.

Моите стихове:
https://forum.stih4e.bg/index.php/topic,21107.0.html

Gentiana

#4
June 05, 2006, 01:32:39 AM
Quote from: lioli on June 05, 2006, 01:21:44 AM
[inloveee] [inloveee] [inloveee] [inloveee] [inloveee]
Е,как да не ти поднесе човек..градината със розите!?!
=:) Благодаря ти , мила! Розите са красиви цветя, може би по-красиви от моите стихове.
Всъщност, мисля си, че всички , които пишем и четем в Стих4ето сме цветята на виртуалната мрежа, защото сме чисти и истински.
:flyingkiss:
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

#5
June 05, 2006, 01:39:14 AM
Quote from: Dalechen on June 05, 2006, 01:29:39 AM
http://www.rci.rutgers.edu/~struwe/gentnet/gallery.htm
http://www.rci.rutgers.edu/~struwe/gentnet/images/xs_Gent_paradoxa_Struwe_www.jpg
:)
И ти ли ме затрупа с цветя , Иво?!
Тази нощ ще ми е много специална, цялата ще ухае на цветна градина.
Благодаря ти.
Много са красиви цветята ти, особено моите гентиани. :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Gentiana

#6
June 05, 2006, 01:50:12 AM
Quote from: lamarin on June 05, 2006, 01:27:18 AM
Призори,ах колко си красива,
луда ,дива - като самодива,
оцветена в лазурни лъчи
и разпръсната със песен на петли
но кажи защо не си щастлива...
призори...сърцето ти се скрива....призори...
Луда, дива, нощна самодива-
само в приказките те не са сами.
Самотата някак ми отива
като дреха ляга ми, блести.
Щастието слабичко е птиче,
все отлита рано призори.
Да го стискаш силно не обича.
Стиснеш ли го, страда и цвърчи.
Миг разсеяш ли се и ти се измъква,
после ти иди и го гони.
Сълзи да пролееш цяла локва,
няма да го върнеш. Не плачи.
Скрива се сърцето ми в тревата,
като мъничко щурче в зори. Роса,
ноти сребърни, цигулка свята-
ода утринна на радостта.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

lamarin

#7
June 05, 2006, 02:02:54 AM
И без дрехата на самотата си красива,
ти,и през поляна чуднодива,
пак ме караш, в сън дълбок оспиваш..
но кажи,защо не си щастлива...?
Спиш върху легло от светлина
в стая- оцветена с тъмнината
и проклинаш името на любовта
сал тез думи тежки,чупят тишината::
"Минават миговете неусетно,
вълшебствата на този свят са малко,
но нека кажа по-конкретно:
Уви , уви,за любовта ни,жалко.....
``Люблю тебя, булатный мой кинжал,
Товарищ светлый и холодный.
Задумчивый грузин на месть тебя ковал,
На грозный бой точил черкес свободный.
-----------------
И черные глаза, остановясь на мне,
Исполненны таинственной печали,
Как сталь твоя при трепетном огне,
То вдруг тускнели, то сверкали.

Ты дан мне в спутники, любви залог немой,
И страннику в тебе пример не бесполезный:
Да, я не изменюсь и буду тверд душой,
Как ты, как ты, мой друг железный.´´

Gentiana

#8
June 05, 2006, 02:34:11 AM
Питаш ме защо не съм щастлива?
Има ли щастливи самодиви?!
Имаме си всичко - и поляни,
и постели от лъчи,и сме красиви.
Но душите ни от болка са пияни.
Търсят вечно,вечно не намират.
Любовта е паяжина нежна-
къса се , дъхът и драки спират.
После болката е неизбежна,
от любов сърцата ни умират.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

lamarin

#9
June 05, 2006, 02:46:14 AM
Убий ме - самодивския ти чар ме пленява
признавам,разтрий ме,каква си ти такава,
чак ме раняваш...Убий ме ,разбий ме на парчета
и ме сглоби отново - - -сърцето иска ли нещо ново?,..готово...!
``Люблю тебя, булатный мой кинжал,
Товарищ светлый и холодный.
Задумчивый грузин на месть тебя ковал,
На грозный бой точил черкес свободный.
-----------------
И черные глаза, остановясь на мне,
Исполненны таинственной печали,
Как сталь твоя при трепетном огне,
То вдруг тускнели, то сверкали.

Ты дан мне в спутники, любви залог немой,
И страннику в тебе пример не бесполезный:
Да, я не изменюсь и буду тверд душой,
Как ты, как ты, мой друг железный.´´

Gentiana

#10
June 05, 2006, 03:00:58 AM
Стоиш омагьосан,
сърцето ти чувствам как бие.
В очите ти светят сълзите
от моята нежна магия.
За мене си съд, пълен
с чиста вода ненапита.
Ела! Съвземи се!
За рани и болка не питай.
Ще скитаме двама.
Гората си ще ти покажа.
Не ще те разбивам,
че дързък си
няма да те накажа.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

lamarin

#11
June 05, 2006, 03:05:53 AM
 [inlovee]
``Люблю тебя, булатный мой кинжал,
Товарищ светлый и холодный.
Задумчивый грузин на месть тебя ковал,
На грозный бой точил черкес свободный.
-----------------
И черные глаза, остановясь на мне,
Исполненны таинственной печали,
Как сталь твоя при трепетном огне,
То вдруг тускнели, то сверкали.

Ты дан мне в спутники, любви залог немой,
И страннику в тебе пример не бесполезный:
Да, я не изменюсь и буду тверд душой,
Как ты, как ты, мой друг железный.´´

Gentiana

#12
June 05, 2006, 03:07:24 AM
 [usmivkaa]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

lamarin

#13
June 05, 2006, 03:11:21 AM
До първи петли ли ще стоим,
ще чакаме слънце,или да вървим,
Ще гониме вятър и ще мълчим
май хванахме буря - да я възродим
``Люблю тебя, булатный мой кинжал,
Товарищ светлый и холодный.
Задумчивый грузин на месть тебя ковал,
На грозный бой точил черкес свободный.
-----------------
И черные глаза, остановясь на мне,
Исполненны таинственной печали,
Как сталь твоя при трепетном огне,
То вдруг тускнели, то сверкали.

Ты дан мне в спутники, любви залог немой,
И страннику в тебе пример не бесполезный:
Да, я не изменюсь и буду тверд душой,
Как ты, как ты, мой друг железный.´´

Gentiana

#14
June 05, 2006, 03:16:09 AM
Бурята на тайно място ще засадим
и ветровете в клоните и ще лягат.
Слънцето ще и бъде нежен любим.
Мракът и тъгата ще избягат.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.
Print
Go Up Pages1 2
User actions