Пак ли греша?!

[Gentiana]

И ти, и аз сме взривоопасни -
всяко докосване наранява.
Искам да ти кажа нещо нежно,
а то...бум... експлозия става.
На изоставен бункер е заприличала
душата ми - превземат я плесени.
Обърквам приятели с неприятели.
Взривявам се толкова лесно.
И изригват грозни думи - ранявам те
с капризната си засегната чувствителност.
По дяволите те пращам. Изоставям те...
за миг само... Това е изпитано -
не мога дълго да ти се сърдя,
но не мога и с тебе да бъда.
Заплитам се до удушаване в себе си.
Сама съм си и палач, и присъда.
Винаги се гмурвам до дълбините
на чувствата си - бездна от нежност.
Отгоре е сладко, но горчи на дъното.
Удавянето ми е неизбежно.
А за капак на всичкото -
и аз, и ти сме си взривоопасни.
Динамитът е дълбоко в душите ни -
колкото и да е дълъг фитилът,
все някога ще стигне до него
и ще ни разкъса на части.