"ОБИЧАМ ТЕ В ЖИВОТА,ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ И В СМЪРТТА!"

Started by angel4e_f, June 03, 2006, 16:34:35 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

angel4e_f

Ани затвори телефона след разговора с приятеля си Боби. Никога не го беше обичала повече. Никога не го беше желала повече. Но отвърте нещо я болеше и я мъчеше непрекъснато - беше му изневерила. Той не си беше идвал един месец и тя бе потърсила една целувка при друг. Не спираше да мисли как да му го каже, не намираше думи,  с които да му признае, беше завладяна от страха да не го загуби. Не, не можеше да разбие сърцето на този, когото обичаше повече от всичко, а и той нея също.
Изведнъж телефонът завънна. На екрана се изписа "СЪКРОВЕЩЕТО МИ" и излезе снимката на Боби, от която я гледаха влюбените му синьо-зелени очи, а в бузките му се виждаха дълбоките трапчинки, които Ани обичаше толкова много."Сигурно е забравил да ми каже нещо"-помисли си тя...Но не беше така...
-Защо ми изневери?!Защо не ми каза истината?!Защо я скри от мен?!-крещеше той с разплакан глас. - Не ме търси вече!Забрави ме!
И затвори.
Ани бавно остави телефона. Загледа се в една точка и каза:"Това е краят". Заплака...Та те не можеха един без друг! Как ли щяха да живеят разделени?! Не, не можеше да е истина...
Часът стана 3:45, но на нея не и се спеше... Само плачеше безутешно и съжаляваше, че е сгрешила... Искаше да крещи, но нямаше сили. Прекаленият плач и болката в сърцето я бяха изтощили и тя едва помръдваше.
Стана от леглото и се запъти към кухнята. Взе и наостри един нож. Започна бавно да дълбае буквата "Б" върху вените си. Не искаше да живее. Защо да живее? Как да живее като нямаше за кого? А и се мразше...мразеше себе си...самата себе си... Причерня и...и падна на земята.
Лежа така няколко секунди, но след миг се събуди.Над нея се бе надвесила сестра й и превързваше ръката й. Ани се изправи и разказа всичко. След дългия разказ отиде обратно в леглото си и от изтощителните сълзи и прекалената загуба на кръв мигновенно заспа. Но нещо я събуди.
Отново беше телефонът. И ето че пак на екрана се изписа "СЪКРОВИЩЕТО МИ". И странно, Ани се зарадва.Помисли, че той и е простил и иска отново да се съберат.... Но отново грешеше...
- Извинете,че ви безпокоим,но трябва веднага да дойдете в парка, намиращ се над скалите над морето - каза непознат мъжки глас, които звучеше уплашено-спешно е!
Понеже беше заспала с дрехите си, Ани не се облече. Паркът  беше на десет минути път от тях.Но какво ли беше станало?!
И ето че стоеше пред парка, спря се за секунда и си спмни хилядите спомени, които имаше тук!Погледна в далечината и видя, че на мястото, което трябваше да отиде имаше линейка и огромна тълпа хора бяха наобиколили нещо.Чуваха се писъци, издаващи ужас.
Ани се приближи. Видя че тълпата хора са наобиколили момче. И тя го позна! Беше Боби! Боби!Нейният живот!
Отиде до него. Заплка...
- Миличко, какво ти е?! Мило, събуди се!!!-крещеше тя. Видя забитите стъкла във вените му и си разкрещя още по-силно.
-Не, не си отивай! Обичам те!Съжалявам за всичко... Съжалявам!!!
Но той не помръдна... Лежеше така безмълвен в едната половина на голямото сърце, което беше нарисувал по-рано в голяма локва кръв, а в другата половина бе написал:"ОБИЧАМ ТЕ В ЖИВОТА, ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ И В СМЪРТТА!"
Точно там на тяхното място - където за пръв път се видяха, където за пръв път се целунаха, където за пръв път си казаха "ОБИЧАМ ТЕ".Така силно обичаше Ани това място, но и също така силно го мразеше!
Ани се изправи. Застана до ръба на голямата скала и погледна надолу-каква красива и страшна гледка! Вълните се разбиваха в скалите и сякаш и сърцето на Ани си разбиваше в тях. В този миг заваля. Проблясваха светкавици. Тя каза:
- Боже, прости ми всичко! Аз го убих!!! Убих единствения, който ме обичаше!
После се обърна.Отиде отново да Боби и го целуна по застиналите устни и прошепна:
-Миличко, след малко ще се видим! Ще дойда при теб и ще се слеем с вечността! Няма нищо да ни раздели!-и се изправи.
Затича се и скочи! Разпери ръцете си като птиците! Почувства това, което винаги бе искала да почувства. Тя летеше! Не, не падаше, а летеше, защото го искаше и знаеше къде отива...
Чу се писък, но не на страх, а на смелост...не на болка,а на радост...не на тъга, а на ИСТИНСКО ЩАСТИЕ!!!
Това завинаги остана тяхното място!!!


П.П Побликувах го в един друг сайт,но видях,че там се хареса и...на части съм го преживяла...
малко е..странно,но на мен ми хареса как стана..!

sweet_angel_

Защо всички разкази са тъжни? Добре де любовта не е само болка има и толкова много щастие........не мгоа да разбера защо човек пише само, когато е тъжен...защо няма щастие в нито едно произведение?
Само за теб аз на този свят живея!Само за теб дишам плача и се смея! Само за теб аз готова съм на всичко!Само за теб, мое щастие едничко!

angel4e_f

Quote from: sweet_angel_ on June 03, 2006, 20:03:32 PM
Защо всички разкази са тъжни? Добре де любовта не е само болка има и толкова много щастие........не мгоа да разбера защо човек пише само, когато е тъжен...защо няма щастие в нито едно произведение?
защото болката е най-силното вдъхновение за човека!

MoonLight

 [flowers]
Леле, колко е хубаво, колко е тъжно, колко е истинско! Много ми хареса... Особено това : "Това завинаги остана тяхното място!!!"  [reevvv]
Реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

Винаги има изход от мрака и мъглата по пътя на дъгата.

angel4e_f

Quote from: MoonLight on June 03, 2006, 21:44:42 PM
[flowers]
Леле, колко е хубаво, колко е тъжно, колко е истинско! Много ми хареса... Особено това : "Това завинаги остана тяхното място!!!"  [reevvv]
мерси,миличка,отново,радвам се че ти е харесало :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove:

MoonLight

 [inlovee] [inlovee] [inlovee]  Ами, че как няма да ми хареса! ! !  [inlovee] [inlovee] [inlovee]
Реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

Винаги има изход от мрака и мъглата по пътя на дъгата.

angel4e_f

Quote from: MoonLight on June 03, 2006, 22:29:57 PM
[inlovee] [inlovee] [inlovee]  Ами, че как няма да ми хареса! ! !  [inlovee] [inlovee] [inlovee]
:flowers: :flyingkiss: :flowers: :flyingkiss: :flowers: :flyingkiss: :flowers: :flyingkiss: :flowers:

ToHuTy

миличка това ме разплака .. толкова е тъжно и чувствено .. истинко .. нямам думи просто .. БРАВО!!! [heart__]

EvIcHkA

Да, болезнено красиво е ! Браво, ангелче! :kissoflove:

Вяра. Мечти. Надявам се. Чужда. Отлитам. Отдалечавам се. Без крила...

`Amy_Lee`

страхотно е.много силно,искрено и ..тъжно..

...::Mag1::...

Quote from: `Amy_Lee` on June 29, 2006, 11:34:00 AM
страхотно е.много силно,искрено и ..тъжно..
невероятно е  [inloveee]
браво миличка  [cvetee] [I love you]

OvCeL4EnCetO

Life is beautiful.So simple.

Unforgotten`feeling`f

Много е хубаво,супер много ми хареса! [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] :flyingkiss:
~Time now to spread your wings, to take to flight.Aim for the burning sun.

kalista

Милу прекрасно е... Толкова завладяващо  [cvetee] [I love you] [intimo] [brmmmm] [kisss] [gu6] Обичкам те!!!
Promises disguise as temporary truths which end up as the world's greatest lies.