News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

....Просто влюбени....

Started by s_ma6inata, June 03, 2006, 00:04:01 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

s_ma6inata

Лео и любимата му бяха на покрива на най-високия блок в града....бяха си

постлали меко одеало под себе си и лежаха прегърнати силно един в друг,а
нощта бавно се спускаше над тях.Небето имаше тъмно лилави оттенъци и
гледката беше просто невероятна....целият град светеше,а те бяха там
горе...там на високото сами,влюбени безумно и мислеха единствено един за
друг и затова че имаш ли любов,всъщност имаш всичко.Лео и говореше сладки
приказки за това,че тя е най-хубавото нещо,което някога му се е случвало,че

я обича и че никога не е бил по-щастлив.Момичето се беше свила в
прегръдките му и го целуваше нежно по врата....те бяха две влюбени
души,отхвърлили цялата злоба на света,който ги заобикаляше...те бяха

истински....те чувстваха,виждаха,усещаха.Лео стана обърна се към момичето и
й каза "Ела с мен до ръба на покрива",момичето го погледна очудено,но го
послуша.Застана на ръба,а Лео я прегърна през кръста и и прошепна в ухото

"Почувствай вятъра мила,почувствай любовта,която се носи във въздуха,имаш
ли чувството,че светът е в краката ти,че само ти си господарката на
собсвения си живот?"Тя кимна в знак на съгласие и го целуна страсно.После
прошепна "Но скъпи не мислиш ли,че после като се върнем долу,реалността ще
ни погълне отново,отново ще бъдем нещастни,завладени от ежедневните си
проблеми,завладени от хорската злоба.Не може ли времето да спре точно в
този момент?Не може ли да бъдем завинаги заедно,завинаги
щастливи?"....точно така му рече момичето и се насълзи.Лео избърса сълзите
й и каза-"Може любима,можем да бъдем заедно завинаги.Виждаш ли онова бяло
облаче ей там,там ще бъдем наистина щастливи.Искаш ли да дойдеш с мен?Ще се
жертваш ли?Ще повярваш ли в истинската и чиста любов?"Тя отново
кимна...прегърнаха се силно,погледнаха за последно от ръба на покрива и
политнаха в бездната под тях.....
Не следвам пътища,вървя където няма пътища и оставям следа...Колебая ли се-казвам истината....LoVe is All ArounD

angel4e_f

браво,невероятно е,явно си толкова влщбен в приятелката си,че желаеш вечно да сте заедно ,дори и не в този живот!впечетлена съм(не казвам нищо лошо),че момче пише толкова красиви,нежни и истински думи!повечето дори се присиват на поезията и разказите...наистина останаха много малко като теб и се радвам че ги имаме тук,във форума [inlovee]
още въднъж поздравления!!! [inlovee]