Рисувачът на очи

[{dulgokoska}]

  Ще ви разкажа една история, която ми разкри всеизвестни истини... И макар че е просто измислица тя докосна сърцето ми... Как започваше... а да...

                           Имало едно време...
беден старец с чудна дарба. Открил я като дете, осъвършенствал я и цял живот служел на хората съвсем безплатно. Родено в бедняшко семейство, талантливото момченце нямало боички, листа и пастели, но дарбата му била тъй силна и невероятна, че само с пръчка в уличната прах то рисувало... човешките очи. Улисано и вглъбено, без да осъзнава какво върши, щом погледнело някого в очите, пресъздавало душата му в чудни овали, без цветове, без молив... само с черти в прахта.
  Така до 18-тата си годишнина момчето станало всеизвестно, но това не го променило. Хора от целия свят се стичали при него с молба да нарисува очите им, някои дори му предлагали пари, но творецът сам избирал своя модел и картините му винаги били красиви, изпълнени с чувство. Отхвърлените хора ядно заговаряли зад гърба му, опровергавали дарбата му и все пак... той бил желан гост у всяка къща.
  Вече остарял, както скитал по света ненадейно се озовал в голям град... "Градът на Суетата"... В него скромността била порок, а пищността и арогантното се почитали. Жените се суетяли и съревновавали помежду си, а мъжете си съперничели за арогантните им сърца с надменност и пари. Най-красивата девойка в града, дъщеря на богат търговец, организирала прием в новия си дом, подарък от любящите и' родители. Къщата била прекрасна, какви ли скъпоценности не се намирали в нея, отвсякъде лъхал разкош и тя искала да го покаже на всички свои "приятелки".Щом случайно научила от слугите си за пристигането на известния "художник", момичето било завладяно от своята суетност. Знаело, че всички девойки в града имат чудни портрети, които ги изобразяват като кралици и всякакви красиви и властни особи, затова и решила на приема си да покаже свой портрет - картина на очарователните и' маслинени очи. Наредила на слугите да доведат странника и отишла да се нагласи , за да се представи подобаващо. Не след дълго прислугата се завърнала заедно с гостенина и го представила на хубавицата. Тя не губила време и веднага казала молбата си. Старецът погледнал в очите и' и на мига отказал да сътвори желания портрет. Отчаяна девойката му предлагала всичко - пари, скъпоценности, земя, но... той не се интересувал от материалното... Момичето се разридало и накрая творецът склонил за пръв и последен път да направи изключение. Обезумяла от щастие, красавицата се засуетила и набързо разкрасена седнала да позира.
  В деня преди приема портретът бил завършен. Девойката отказала да го погледне, искала в звездната си вечер да се изненада от самата себе си заедно с всички свои гости. Така и станало...
  Въпреки поканата и предлаганото възнаграждение, рисувачът отказал да остане и без да губи време продължил пътя си. Прехласната в суетата си, красавицата не му обърнала внимание, а продължила с подготовката на бляскавия прием...
  Дошла дългоочакваната вечер... Всички гости шушукали завидно, удивени от заобикалящия ги разкош, но както знаели, неповторима щяла да бъде изненадата на нощта - портретът. Настъпил и звездният миг... Красивата девойка застанала до покритото платно и снела плаща от него... Последвал възглас, след него тишина и... смях, който я ужасил.Объркана хубавицата погледнала портрета, а от него я съзерцавали две грозни очи с празен поглед!... Клепките им били подути, миглите изпокъсани... под очите имало тъмни сенки и гнойни торбички... Суетното момиче гледало невярващо! От очите и' за пръв път потекли две истински сълзи, спрели на устните и от тях тежко се отронили думите "...Нима това е моята душа?!"...
                   
                         Досетихте ли се кои са всеизвестните истини?!