Нощи - разплакани момичета

[viento violento]

момичета, кокичета и труп?
тоз крал сте го изкарали луд пес,
а кралят романтичен е, и не е груб,
робините не са му интересни днес,
на краля дай му чаша с бялото винО,
пред нея знай, не се пречупва той,
едно момиче на коляно кацналО,
послушно, нежно, да не вика стой,
и се разтапя крал,ще е послушен мек,
макар, че някъде ще си остане твърд,
и за душите ви тоз крал ще бъде лек,
ще искате живот, а не глупавата смърт ...

[{dulgokoska}]

Вече умрял е кралят - егоист...
Вино ще му сипеме само на гроба...
Нека отпива, щом ти държиш...
Но вече отдавна там е заровен...
Момичета - робини... едникви бяха за него...
Кацнали на коляното му една след друга...
Той ги пренебрегваше, зает със свойто его...
Наслаждаваше се лесно, но насищаше се трудно...
Приказката наша за реален крал е писана...
Крал без кралство и без робини вече...
Мек е да - в гроба си изгнива...
Живот, ако искаме... сами ще му дадеме...

Gentiana, ти как мислиш... Аз не искам да му прощаваме... :>

[Gentiana]

 :)
В никакъв случай  [lol] [lol]

[viento violento]

въй, какви сте люти, кралемразки :)
извън царство пътища са прашни,
там ще ви откраднат ваште диви маски,
за да видите - изобщо не сте страшни,
че какво ще правите момичета без крал?
ей така, самички - но пък горди - ще си скитате,
и на никой няма пък за вас да му е жал,
щото всеки пази краля във душата си ...

[{dulgokoska}]

Жал не търсиме ний двете...
Камо ли пък да се правим на страшни...
Не се кланяме пред кралете...
Що лежат под камъните прашни...
В душите си крале премного има...
Пазят хората, но пък защо ли...
Те умряли са отдавна...
Запомнени били са с добро ли?!
Не вярвам, защото тези крале уж се тачат...
И все пак се знаят като владетели лански...
Ние ще скитаме немили недраги...
Но горди, непреклонни пред крале самозванци!...

[plezz]

[Gentiana]

За крале не ми пука!
Не се давам на крал,
ако ще да е най- величавия.
А пък този нашия вече си е взел-дал.
На земята всичко свое оставил е.
Гордата му осанка е само спомен в нощта,
момичетата му-кокичета вече са с други.
Едва ли си спомнят за него и любовта.
Нечии са отдавна законни съпруги.

[repi-s-lychec]

През нощите разплакани момичета
копнееха за топлотата мъжка,
а под снега затрупани кокичета
трепереха от зимната вихрушка.
Не царската корона прави те
на нечие сърце владетел,
а ласките и любовта, що давал си
и всички други малки жертви...
За себе си такъв владетел искам -
със нежност той ще ме владее,
когато ме е страх - да го притисна
и слънце във сърцето ми да грее.

[{dulgokoska}]

Нощи - разплакани момичета...
Те денем ще се смеят с по-достойни...
Принцове, заслужили обичане...
Недостигнали кралства неблагородни...
Неотрекли свободата женска...
Неубили живота в душите...
Благородници - да - има ги днеска...
И те не са като краля зарити...
Нощи - разплакани момичета...
С тъмни силуети на гроба Негов ще танцуват...
А през дните - нежни кат кокичета...
С принцове и любов те ще пируват...

[Gentiana]

Тъжно е, нали, когато късно се осъзнаваш?!
Тъжно е, когато сам и да искаш, не си прощаваш.
Нощите ти , завинаги останали момичета
танцуват с други, които им подаряват кокичета.
А ти си никой, ще те запомни ли някой не знаеш.
До края на времето и отвъд на живот и смърт ще си играеш.

[{dulgokoska}]

Ако спомнят си за теб дали ще си доволен...
Като знаеш, че проклинат те и не си в очите им властен...
А си жалък и безчувствен крал, недостоен...
За предлаганите и грубо изтръгнати ласки...
Ако знаеш, че те помнят дали ще се тешиш...
Дали ще се отскубнеш от презряната обвивка...
Ако знаеш... Да - ако... Няма пак да се спасиш...
Защото червеите те помнят като безпомощна изгнила мръвка...

[Gentiana]

Моли се от дъното на оглозганата си душа
призраците от миналото да те забравят.
Да смилиш боговете и ти протегнат ръка,
да те преродят- но вече друг да те направят.
Нощите ти отново като кокичета ще цъфтят,
но ти вече няма да ги разплакваш и нараняваш.
Като новородено в един по-добър твой свят
следа след себе си различна и светла ще оставиш.

[{dulgokoska}]

И пак всичко от теб ще зависи...
Сега си безпомощен, неспособен на нищо...
Крал или слуга... все труп в гроба си си...
Тъмнина и самота - това е, което притежаваш, всичко...
Нов живот след смърт - какво е туй не знаеш...
Има ли го, няма ли го... Надяваш се напразно...
По спомени далечни... Ад и Рай си ваеш...
А всъщност те сливат се в гроба ти - място най - омразно...
Поклон най-последен по ред...
Кокичетата сторват ти вяло...
Нощи - разплакани момичета безчет...
Отиват си завинаги... Какво ли ти остава само...

[Gentiana]

освен да броиш
капещите като студена вода часове.
Минутите, които се разпадат щом ги докоснеш.
Секундите-комари, пищящи във вечността.
Вият се като димна магия надменните ти нощи.
Всяка сълза е маргарит, който се вплита
в роклите им от кокичев цвят.
А ти се молиш отново, и още , и още
да спре най -после този непоносим ад.

[Gentiana]

 :p Нелллли  [inlovee]

[kisskat]

Нощи...,крале...,разплакани дами...
Дъх на кокичета...Рани запалени.
Болка и гняв.Непогребано минало.
Колко години безсънни са минали.
Той е нещастник - не заслужава,
нищо че крал е,шут си остава
щом няма сили нощта да прегърне
и при любимата си да се завърне.
Нека мълчи,нека гасне със залеза,
в тоя свят нищо не е безнаказано.
Нека се дави оплетен във блатото.
Сълзите девичи се плащат със злато...

:) :) :)