Една бяла роза

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Аз съм в ръцете ти толкова свежа,
толкова нежна и чиста...
и в красотата на мен белоснежна
цъфва сърдечна усмивка...

Аз съм в ръцете ти толкова тиха,
толкова свита, свенлива...
мойте листа от страхливост се свиха,
станах съвсем мълчалива...

Аз съм в ръцете ти толкова жива,
в толкова истинска поза...
Просто такава съм - крехка и дива...
Аз съм една бяла роза...

[{dulgokoska}]

[cvetee] [inloveee] [cvetee]

На леглото ти топло бяла роза лежи...
И милва завивките нежни, сатенени...
По листенцата меки плъзгаш очи...
И разтапяш се леко от цветовете и' семпли...

Приближаваш се бавно, страстта ти пулсира...
А розата тръпне и свежо усмихва се...
Нейната дивност те провокира...
Сладострастно ухание от нея издига се...

На леглото ти цвете свенливо почива...
Наблюдаваш го, сякаш градина е цяла...
Ароматът любовен тебе опива...
Една бяла роза... балада напява...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

...И съм нежна, наистина, толкова нежна,...
не усещаш ли колко съм крехка сега?
Аз съм бледа, рисувана съм акварелна
тук от твойта мечта и със твойта ръка...

Аз съм чиста и бяла, съвсем откровена,
всеотдайна на тебе и в целия свят
аз съм преходна, вехна съвсем безметежна,
но съм тук да ти дам най-красив аромат...

Ето, пак разцъфтявам след слънцето, в здрача,...
Пак съм твоя и всеки път - чиста роса...
Като веда, със мойте тринайсет свирача,
те оплитам в магия до бяла зора...

[KUKLI4KATA]

толкова крехко звучи,да те е страх да го прочетеш ,за да не загубиш магията му..... [heart__] [heart__] [heart__]

Бяла роза в тъмна стая
как вирееш тук не зная
бледо светиш в тишината
и прокуждаш самотата.

Капка болка, капка свян,
тиха лудост, нежен плам
носиш в своя светъл цвят
лъч от рая в този ад.

Мракът шепне - протестира,
кой покоя му раздира,
кой му мрежите разплита,
кой сияе без да пита?

Чака лист от теб да падне
с черни пръсти да открадне
светла капчица живот
паднала на мъртъв под.

Бяла роза в тъмна стая
ще останеш ли до края?
Тя не знае, в мен се вглежда
бяла роза - моята надежда!


 

[{dulgokoska}]

 [inlovee] Чудесни сте и двечките [inlovee]

Роклята ми от листенца бели...
Разкрива целия ми свят...
Бодлите ми... свежо зелени...
Раняват и лекуват с капки от смях...

Косите ми са ароматно меки...
И навяват нежност сред грубостта...
От храст откъсна ме - бях вейка...
Но разцъфнах в твоята ръка...

Ти, поете, възроди ме...
Посвети ми стих... лиричен... чист...
И с всички хора сподели ме...
Запазвайки ме във мечти...

Картини чудни изрисува...
Позирах ти и се прочух...
Като най-вярна, красива съпруга...
Като звук на мелодия, дочута от глух...

За теб танцувам аз, поете...
Развявам изкусно белите поли...
Аз съм твойто диво цвете...
Една бяла роза... с лечебни бодли...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

И ето ме, пак ще разцъфна,
в сърцето ти ще се родя
и пак ще ти дам да откъснеш
всичките мои листа...

А после, наново дарена
със нежна и бяла тъга,
листа ще развия и денем
по себе си теб ще творя...

[Arinna]

Ти си прекрасна роза бяла ,
окичила живота ми във цвят.
Събуди утрото ми тъй заспало
и ми показа нов, вълшебен свят.

........................
Прекрасно вдъхновение си получила, Дяволче.  [hey sexyy] Дано идва вече по - често.  [inlovee]

[{dulgokoska}]

Една бяла роза расте сред пустиня...
И пази ревниво в свежата сърцевина...
Безценна малка перла... Като бисер бял на мида...
Една едничка капка животворна роса...

Една бяла роза сред пясъка ухае...
Краси и му дъхва неземен аромат...
Диво нежно цвете миражения въздух ласкае...
Една бяла раза... Живот в свят от прах...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

 [inlovee] Arinna, не че искам да злоупотребявам с "трибуната", но...  [i love you2]

Когато почувстваш, че в тоя свят няма
защо да живееш, защо да вървиш,
и всичко изглежда ти цветна измама,
ти своята роза отново садиш...

И ето, че тя ще цъфти обновена
отново над грубия, черния свят -
на крехка човешка надежда емблема
и символ на твоя дух млад и крилат...

[{dulgokoska}]

Една бяла роза, в ръцете превита...
Издишва последния дъх - аромат...
Една бяла роза до скоро обичаше...
Но днес я пречупи в безумния гняв...

Едно нежно цвете любовта ни крепеше...
Тъй крехко, вълшебно, сътворено за обич...
Една бяла роза в прегръдките спеше...
Тя издъхва... Умира... Но да плача не може...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Пак докосвам се само до твойте ръце,
сякаш взимам живот аз от техните длани,
сякаш нежна ме правят единствено те,
с тези жестове мили, отдавна разбрани...

Ето, пак се разлиствам, полека, на две,
лист по лист ти откриваш в свенливата бяла...
тази роза навярно ужасно боде -
тъй страхува се тя пак от твойта раздяла...