News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

Когато най-много те боли

Started by Gentiana, May 31, 2006, 19:35:37 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Ще нарека болката си
с твоето име,
за да и се наслаждавам
в будните си нощи до зори.
Телепатично съм съхранена
в сълзата под окото ти -
избърши ме грубо,
нищо че и теб ще те заболи.
Бледо е лицето
на душата ми натъжена.
Тежки думи като олово изрече
и в кладенеца на сънищата тежат.
Удавени спомени изплуват -
мъртви риби от река пресушена.
Коремчетата им бели
на светлината от светкавиците блестят.
Буря, в дъното на небето разярена
на факли горчиви прави дървета
под едри парчета град.
Шпалир от овъгляващи се
зелени души -път пред мене
към един нежелан, но
единствено възможен свят.
Ще нарека болката си
с името ти студено
и ти това,
което най-силно мразиш
с моето наречи.
Направи си
от спомените за мен мишена
и право в центъра и,
в сърцето ми се цели.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

slunce

много е хубаво  :)
истинско и тъжно
поздравления [bravisimo] [gu6]

Жестоко е сред бурени да бъдеш цвете...

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.