Буря в гората

[PurpleANGEL]

Буря се заражда сред гората,
вятърът дърветата прекършва,
почерняват злобно небесата,
покоя на животните привършва.

Всички хукват да се крият,
уплашени от мълния в небето,
скалите като вълци вият
от вятъра, пронизващ ги в сърцето.

Дъжд-порой като река се лее,
разлива свойта злоба по земята,
гората своята прощална песен пее,
изгубила изцяло в мъката си красотата.

[{dulgokoska}]

Гората се опожарява...
От капките на бурята жлъчна...
Умира, но истинска... цяла...
Тя ще пее... до последния дънер...

Песен по-красива от лебедова...
Мелодия на листа и потоци...
Напев, разнасящ повелята...
Че красотата има много животи...

Трещи гръмотевица... блясък...
Умира гората... умира...
Но ще се роди отново в зората...
Бурята преражда... Не убива...

[PurpleANGEL]

 [bravisimo]

[KUKLI4KATA]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [hugs and kisses]   PurpleANGEL  , много ми хареса как силно си описал всичко...поздрав!!
Внезапно огненото слънце се стопи,
под пелерината на облаците сиви
и спусналата се вихрушка изведнъж
донася мириса на мокра пръст.

Светкавица в далечината изсвистя
смиреното небе проряза
и гръм удари, затрептя върха
глух тътен премина далеч над дола.

Гората изстена, дъждът заплющя,
старият дъб тежко изскърца,
с разперени клони рухна в калта,
самотен дори и в последната буря.

[tonnny_bg]

Браво на всички сладури и сладурки.Ще ви напрегръщам аз един ден за всичките емоции,които ми дарявате с вашите стихчета. [twist] [bravisimo] :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove:

[PurpleANGEL]

Благодаря ви за отговорите! :)
Явно всеки има една малка буря в душата си...