"Думи, потънали в болка,..."

[tuik]

Думи, потънали в болка,
сухи очи, изплакаки себе си...
Докога!!!

Яростен шепот...
той трябва да бъде вик,
гласът усети своята слабост
и се предаде в безпомощен стон.

Трепереща ръка се издигна
да погали нежно лице,
но до него така и на стигна,
някой от нея го взе...

И надеждата бавно умря,
във сърцето изкопаха й гроб,
гроб, превърнал се във рана,
която също води до гроб...

[EvIcHkA]

"И надеждата бавно умря,
във сърцето изкопаха й гроб,
гроб превърнал се във рана,
която също води до гроб..."

прекрасно...

[Ангелче]

Туик, много е хубаво и има стил!!! Но защо толкова тъжно!?! [sad3]
:)

[tuik]

 EvIcHkA благодаря... :)

Ангелче тъгата е по-погрешка, просто поредната грешка...

[angel4e_f]

 [bravisimo] [inlovee] [bravisimo] [inlovee] [bravisimo] [inlovee] [bravisimo] [inlovee] [bravisimo] [inlovee] [bravisimo] [inlovee] [bravisimo] [inlovee] браво,колега  [namigG] [bravisimo] [inlovee] [bravisimo] [inlovee] [bravisimo] [inlovee] [bravisimo] [inlovee] [bravisimo] [inlovee]

[Ангелче]

Ангелче тъгата е по-погрешка, просто поредната грешка...

Нищо, не съжалявай, ще мине... :) Затова пък стиховете ти са прекрасни...защото са почувствани наистина, и защото по принцип тъгата ражда красота в стиховете! [inlovee]

[tuik]

Знаеш ли... тъгата е мъдрост... една весела грохнала вече старица, живееща в спомени... :)

[Ангелче]

Знаеш ли... тъгата е мъдрост... една весела грохнала вече старица, живееща в спомени... :)

Да, съгласна съм... [inlovee]