Огледалото на Луната

[Gentiana]

В окото на гарвана -
бяла Луна.
Сянката на самодива.
Тъкат времето в паяжини
паяците на нощта.
Прибоят на душата ми
в брега я разбива.
Песъчинки от обич
в обувките на брега
скърцат тихичко
и малко му убиват.
Не се сеща да ги изсипе.
Заслепен е от вятъра.
В кърпа му е вързан.
Превзет- без съпротива.
От сливането им
ще се роди нова звезда-
свръхдалечна, ярка и красива.
Пътят на мислите ми-кораби
ще осветява. У дома
ще ги връща.
Там уморени ще заспиват.
В окото на гарвана -
бяла Луна.
Трошички разхвърляна нежност.
Кълват дните ми думите
и се пръскат по света.
Търсят радост, любов и надежда.